Света Богородица Дексия (Солун)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Дексия.
| „Света Богородица Дексия“ Παναγία Δεξιά | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | 1956 – 1976 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Богородица Дексия“ в Общомедия | |
„Света Богородица Дексия“ (на гръцки: Παναγία Δεξιά) е православна църква в македонския град Солун, Гърция, енорийски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
Храмът е разположен в цeнтралната махала на града Камара, на главната улица „Егнатия“ № 155 и едноименната „Панагия Дексия“. През османско време на мястото на „Света Богородица Дексия“ е храмът „Свети Ипатий“, построен според документи на Солунската митрополия през 1818 година, като дар от халкидическия манастир „Света Анастасия Узорешителница“. Според Василис Димитриадис храмът е построен в 1727 година на мястото на византийската църква „Света Богородица Голяма“ (Μεγάλη, Τρανή Παναγία), спомената в документи от 1542 и 1546 година и в два ръкописа от XIV век. От 1727 година църквата е известна като „Свети Ипатий“. В 1912 година, след като ротондата „Свети Георги“ отново става църква, „Свети Ипатий“ става част от нейната енория. „Свети Ипатий“ има типична възрожденска архитектура – трикорабна базилика с дървен покрив, малки размери и ниска височина.[2]
С увеличаването на населението се появява нужда от нов голям храм. Основният камък на новата църква е поставен на 4 ноември 1956 година от митрополит Пантелеймон I Солунски, а църквата е открита на 20 юли 1976 година от митрополит Пантелеймон II.[2] Църквата е прекръстена на името на чудотворната икона на Света Богородица, пазена в „Свети Ипатий“.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Παναγία η Δεξιά // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 20 октомври 2016.
- ↑ а б в Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 65.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 66.
