Сатъкьой
Тази статия е за селото в Турция. За селото в Гърция вижте Сатъкьой (дем Козлукебир).
| Сатъкьой Sakızköy | |
  Сатъкьой  Сатъкьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 1420 души (2011) |
| Пощенски код | 39750 |
| Телефонен код | 0288 |
Сатъкьой или Садъково (на турски: Sakızköy, Сакъзкьой) е село в Източна Тракия, Турция. Селото е община в околия Люлебургас на вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сатъкьой се намира на 10 км източно от Люлебургас.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Сатъкьой е българско село в Люлебургаска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Сатъкьой живеят 184 български екзархийски семейства или 760 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Сатъ кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Сатъкьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сатъкьой
Никола Костов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Марина”[3]- Пеньо Христов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 Сярска дружина, орден „За храброст“ IV степен[4]
- Стоян Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[5]
- Янко В. Инджието, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската патизанска дружина, орден „За храброст“ IV степен[6]
- Свързани със Сатъкьой
- Божидар Димитров, български историк, произхожда от бежански род от селото
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.