Сарматия
 |
Сарматия (лат. Sarmatia) е названието на Древна Скития, с което започнала да се нарича тя след завладяването на Северното Причерноморие от сарматите през 3 – 2 век пр.н.е.
Степната територия на днешна Южна Русия и Украйна от началото на новата ера е обозначавана като Сарматия, а не като Скития, включително и от Клавдий Птолемей.
Разделя се на азиатска и европейска. На изток достига Каспийско море и Волга, на север – Прибалтика, на запад – горното течение на Висла и Карпатите, а на юг – Черно море и Предкавказието. Sarmatia Asiatica („Азиатска Сарматия“) е името, използвано в Географията на Птолемей (ок. 150 г.) за част от „Сарматия“, голям регион, който включва части от Европа и Азия. Друга част била Sarmatia Europea („Европейска Сарматия“), която била разположена по на запад. Европейска Сарматия до голяма степен съответства на това, което по-късно е известно като Великото литовско херцогство; по-късно Intermarium; и днес Инициативата за три морета. Сарматия присъства в повечето карти на региона от времето на Птолемей до края на 18 век.
Maciej Miechowita (1457 – 1523) използва „Sarmatia“ за района на Черно море и допълнително го разделя на Sarmatia Europea, която включва Източна Централна Европа, и Sarmatia Asiatica.[1] Филипо Ферари (1551 – 1626) също разделя двете Сарматии.
Азиатска Сарматия
[редактиране | редактиране на кода]В съвремието географите са имали различни възгледи за неговия обхват:
- С. А. Митчел (1860) го описва като граничещ с неизвестна страна на север, Скития и Каспийско море на изток, Кавказ на юг и Кимерийския Босфор, Палус Меотида и Танаис на запад. Той включва планините Кораксики, Хипики и Хиперборей (Урал) и реките Дон, Кубан и Волга.[2]
А. Ароусмит (1832):[3] А. Пико (1826) го описва като граничещ със Скития и Роксоланите на север, Каспийско море на изток, Колхида, Албания и Иберия на юг и Палус Меотида и Кимерийския Босфор на запад.[4]
Европейска Сарматия
[редактиране | редактиране на кода]- А. Ароустит (1832):[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ European Political Thought 1450-1700: Religion, Law and Philosophy. Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-11266-5. с. 209.
- ↑ Samuel Augustus Mitchell. An Ancient Geography, Classical and Sacred. J.H. Butler, 1876. с. 53–54.
- ↑ а б Arrowsmith 1832.
- ↑ A. PICQUOT. Elements of Universal Geography, ancient and modern; containing a description ... of the several countries, states, &c. ... to which are added historical, classical and mythological notes, etc. 1826. с. 268–.