Александър Китанов
| Александър Китанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 1906 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Петър Китанов |
| Александър Китанов в Общомедия | |
Александър Китанов Николов, наричан Санде, Сандо Хайдушки или Кожухаров[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Китанов е роден в горноджумайското село Лешко, тогава в Османската империя. Брат е на друг активен деец на ВМОРО Петър Китанов. Учи в класното училище в Горна Джумая. Завършва Скопското българско педагогическо училище и работи известно време като учител в Лешко, а от 1900 година в класното училище в Горна Джумая.
Влиза във ВМОРО още като ученик. В Горна Джумая става член на градския комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година. Става нелегален в четата на Христо Чернопеев. По късно е четник при Гоце Делчев и Кръстьо Асенов. След Илинденско-Преображенското въстание Александър Китанов е околийски войвода в Малешевията и Кукушко. Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през август на 1905 година.[2]
Придружава с четата си Даме Груев при обиколките му в Македония. Заедно загиват в битка с турски аскер на 23 декември[3] 1906 година край село Русиново, близо до връх Петлец в Малешевската планина.[4][5][6][7]
Името „Сандо Китанов“ носи улица в Петрич.
-
В четническа униформа -
Санде Китанов и Даме Груев -
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Китанов (12-и в третата колона).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
- ↑ Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
- ↑ 10 декември стар стил.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 205-209.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 77.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 433 – 434.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 219-220.
