Санда Йовчева
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (11 февруари 2022) |
| Санда Йовчева | |
| българска писателка, журналистка и преводачка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност | българка |
Санда Йовчева е българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), след което записва славянска филология и литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Продължава образованието си и го завършва в Загреб през 1907 г. След завръщането си в България Санда Йовчева работи като гимназиална учителка по български език. Била е директорка на девическа гимназия (Бургас). Участва в издаването и редакцията на вестниците „Утрина“ и „Миротворец“, основава и редактира в-к „Литературен живот“ през периода 1940 – 1943 г.[1]
Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българския женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка е в Клуба на българските писателки и др.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Санда Йовчева превежда от сърбохърватски език. Автор е на разкази, повести, романи, произведения за деца. През 1921 – 24 заедно с Дора Габе редактират Юбилеен сборник на Анна Карима (1924 г). Нейни произведения са поместени в двете манифестни книжки СНОП (1934/37), издадени от Клуб на българските писателки и „Вестник на жената“.
Нейни съчинения са:
- В мечти (1925 г.),
- Жетвен ден (1928 г.),
- Отхвърлените (1930 г.),
- Кръст за храброст (1931 г.),
- Родна стряха. Разкази за деца (1933 г),
- Бояна войвода (1934 г.),
- Княгиня Мара (1934 г.),
- Под облачно небе (1934 г.),
- Ние в дълбокия тил (1937 г.),
- Всред спомените. Повест (1939 г.),
- Без хляб, разкази (1941 г.)
- Малката цветопродавачка (1941 г.) и др.
Санда Йовчева умира на 20 март 1946 г. в София. В ръкопис остават два неиздадени романа: „Строители“; „Борис 1 Покръстител“. Архивът ѝ се съхранява в ЦДА – София под номер 699 К.
Санда Йовчева е учителка на Николай Хрелков в прогимназията в Бяла Слатина. По време на интернирането му помогнала да не бъде пратен в Гонда вода, а в Лъджене поради болестта му.
За нея той споделя:
| „ | Бих искал да има такъв уред, с който мога да ѝ кажа в гроба:
- Скъпа другарко, ти ни напусна малко усамотена, но ти много обичаше България! Е, добре, тая България също много те обичаше. Твоето дело на предана дъщеря ни е скъпо. Спи спокойно! |
“ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Константинов, Георги, Минков, Цв.; Великов, Ст. Български писатели. Биографии. Библиография. София, Издателство "Български писател", 20.XII. 1961.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Агенция Фокус от 20 март 2006 г.
- literaturensviat.com
- Добрев, Димитър (1947) „Санда Йовчева. Живот и творчество“
- Петър Михайлов. „75 години без Санда Йовчева“ Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine.. 27 февруари 2021 г., в електронно списание „Изкуство и наука“
- Вачева, Албена (2013) В периферията на канона. Българските писателки от първата половина на ХХ век, София: Просвета (ISBN 978-954-01-2831-3)
- Речник на българската литература в 3 тома в том 2, С., БАН, 1977 (стр. 140 – 141)
- Архив на Санда Йовчева 699К, съхраняван в ЦДА – София.
- Страница на Санда Йовчева в Литернет
- Детското творчество на Санда Йовчева – доклад на Петър Михайлов, изнесен на националната научна конференция „Чуй кой говори“ – Институт за литература (БАН), НБКМ – м. май 2016 г.
