Направо към съдържанието

Самкхя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самкхя или Санкя (/ˈ s ɑː ŋ k j ə / ; санскрит सांख्य), IAST : sāṅkhya IAST) е дуалистична школа в индийската философия. [1] [2] Тя разглежда реалността и човешкия опит като съставени от два независими принципа, пуруша („ съзнание “ или дух); и пракрити (природата, включително човешкия ум и емоции). [3]

Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, отвъд възприятията, отвъд всяко преживяване чрез ума или сетивата и не може да се опише с думи. [4] [5] [6]

Непроявената пракрити е материята или природата. Тя е неактивна, несъзнателна и е съотношението на трите гуни (качества или вродени наклонности), [7] [8] а именно сатва, раджас и тамас. Когато пракрити влезе в контакт с Пуруша, този баланс се нарушава и Пракрити се проявява, развивайки двадесет и три татви, [9] а именно интелект (буддхи, махат), его (ахамкара), ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри), от които се появяват петте „видими елемента“ или „форми на обекти на възприемане“ (земя, вода, огън, въздух и пространство), [7] [10] от своя страна пораждайки проявата на сетивните възприятия и познавателната способност. [11] [12]

Джива („живо същество“) е състоянието, в което пуруша е обвързано с пракрити. [13] Човешкото преживяване е взаимодействие на двете, като Пуруша осъзнава разнообразните комбинации от познавателни дейности. [13] Краят на свързаността на пуруша с пракрити се нарича освобождение или кайваля (изолация).

Епистемологията на Самкхя приема три от шест прамани („доказателства“) като единствените надеждни средства за придобиване на знания, както и йога. Това са пратякша („ възприятие “), анумана („ подразбиране “) и сабда (аптавакана, което означава „слово/свидетелство от надеждни източници“). [14] [15] [16] Понякога описвана като една от рационалистичните школи на индийската философия, тя разчита изключително на логика. [17]

Докато спекулации, подобни на самкхя, могат да бъдат намерени в Риг Веда и някои от по-старите Упанишади, някои западни учени предполагат, че Самкхя може да има неведически произход [18] [note 1] и да се е развила в аскетични среди. Идеите определяни като протосамкхя се развиват от 8-ми/7-ми век. пр. н. е. нататък, както е видно в средните Упанишади, Будачарита, Бхагавад Гита и Мокшадхарма – раздел на Махабхарата. [19] Свързана е с ранните аскетични традиции и медитация, духовни практики и религиозна космология [20] и методи на разсъждение, които водят до освобождаващо знание (видя, гнана, вивека), което завършва цикъла на дуккха (страдание) и прераждане. [21] позволявайки „голямо разнообразие от философски формулировки“. [20] Пред- карика систематична Самкхя е съществувала около началото на първото хилядолетие от н.е. [22] Определящият метод на Samkhya е установен със Samkhyakarika (4-ти в. н. е.).

Най-старите направления на Самкхя може да са били теистични или нетеистични, но с класическата систематизация в началото на първото хилядолетие от н.е. съществуването на божество става без значение. [23] [24] [25] Самкхя е тясно свързана с йога школата на индуизма, за която формира теоретичната основа, и оказва влияние върху други школи на индийската философия. [26]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Самкхя (सांख्य) или санкя, е санскритска дума, която в зависимост от контекста означава „да смятам, изброявам, изчислявам, съзнателно, разсъждавам, разсъждавам чрез числово изброяване, отнасям към брой, рационален“. [27] В контекста на древните индийски философии, Самкхя се отнася до философската школа в индуизма, основана на систематично изброяване и рационално изследване.

Думата самкхя означава „емпиричен“ или „свързан с числа“. [28] Въпреки че терминът е бил използван в общия смисъл на метафизично познание преди, [29] в техническа употреба той се отнася до школата Самкхя, която еволюира в обща философска система в ранните векове на н.е. [30] Системата Самкхя е наречена така, защото „изброява“ двадесет и пет татви или истински принципа; и нейната главна цел е да осъществи окончателното освобождаване на двадесет и петте татви, т.е. пуруша или душата. [28]

Философия

[редактиране | редактиране на кода]

Пуруша и Пракрити

[редактиране | редактиране на кода]

Самкхя прави разлика между две „нередуцируеми, вродени и независими реалности“, [31] пуруша, съзнанието-свидетел, и пракрити, „материя“, дейностите на ума и възприятието. [3] [32] [33] Според Дан Лустхаус,

„ В Самкхя пуруша изразява наблюдателя, „свидетеля“. Пракрити включва всички познавателни, морални, психологически, емоционални, сетивни и физически аспекти на реалността. Често погрешно се превежда като „материя“ или „природа“; извън Самкхя, означава „основна природа“, но това отвлича от идеята за познавателните способности на пракрити, умствените, психологическите и сензорните дейности. При това фината и видимата материя са нейни вторични продукти, не нейната същност. Само пракрити действа. [3] “

Пуруша се счита за съзнателен принцип, пасивен наслаждаващ се (бхокта), а пракрити е това, на което се наслаждава (бхогя). Самкхя счита, че пуруша не може да се разглежда като източника на неодушевения свят, тъй като един интелигентен принцип не може да се трансформира в несъзнателния свят. Това е плуралистичен спиритуализъм, атеистичен реализъм и безкомпромисен дуализъм. [34]

Пуруша – съзнание-свидетел

[редактиране | редактиране на кода]
Пуруша-пракрити

Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, незабележимо, непознаваемо чрез други действия, над всяко преживяване чрез ума или сетивата и отвъд всякакви думи или обяснения. То остава чисто, „неатрибутивно съзнание“. Пуруша е нито произведено, нито произвежда. [4] Никакви наименования не могат да квалифицират пуруша, нито могат да го въплатят или обективизират. [5] То „не може да бъде намалено, не може да бъде „уредено“. Всяко обозначение на пуруша идва от пракрити и е ограничение. [6] За разлика от Адвейта Веданта и като Пурва-Миманса, Самкхя вярва в множество пуруши. [4]

Пракрити – познавателни процеси

[редактиране | редактиране на кода]
Елементи във философията на Самкхя

Пракрити е първата причина на света на нашите преживявания. Тъй като това е първият принцип (татва) на Вселената, той се нарича прадана (главен принцип), но тъй като това е несъзнателният и неинтелигентен принцип, той също се нарича джада (неинтелигентен). Състои се от три основни характеристики (тригуни, каюества). Това са:

  • Сатва – уравновесеност, финес, лекота, просветление и радост;
  • Раджас – динамика, активност, възбуждение и болка;
  • Тамас – инертност, грубост, тежест, пречка и леност. [34]

Непроявената пракрити е безкрайна, неактивна и несъзнателна, като трите гуни са в състояние на равновесие. Това равновесие на гуните се нарушава, когато пракрити влезе в контакт със съзнанието или Пуруша, пораждайки проявлението на света на опитността от непроявената пракрити. [11] [12] Пракрити се проявява като двадесет и три татви : [9] интелект (буддхи, махат), его (ахамкара) ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри : форма (рупа), звук (шабда), мирис (ганда), вкус (раза), допир (спарша)), от които се появяват петте „видими елемента " или „форми на обекти на възприемане" (земя (притхиви), вода (джала), огън (Агни), въздух (Ваю), етер (Ākāша)). [7] [10] Пракрити е източникът на нашия опит; това не е „еволюция на поредица от материални същности“, а „възникване на самото преживяване“. [11] Това е описание на опита и отношенията между неговите елементи, а не обяснение на произхода на Вселената.

Всяка пракрити имат тези три гуни в различни пропорции. Всяка гуна е доминираща в определени часове от деня. Взаимодействието на тези гуни определя характера на някого или нещо, на природата и определя развитието на живота. [35] [36] Теорията на Самкхя за гуните е била широко обсъждана, развивана и усъвършенствана от различни школи на индийската философия. Философските трактати на Самкхя също оказват влияние върху развитието на различни теории за индуската етика. [26]

Мисловните процеси и умствените събития са съзнателни само до степента, в която са осветени от Пуруша. В Самкхя съзнанието се сравнява със светлина, която осветява материалните конфигурации или „форми“, приети от ума. Така че интелектът, след като получи когнитивни структури от ума и просветление от чистото съзнание, създава мисловни структури, които изглеждат съзнателни. [37] Ахамкара, егото или феноменалният аз, прсвоява всички умствени преживявания за себе си и по този начин персонализира обективните дейности на ума и интелекта, като поема притежанието им. [38] Но самото съзнание е независимо от мисловните структури, които осветява. [37]

Освобождение или мокша

[редактиране | редактиране на кода]

The Supreme Good is mokṣa which consists in the permanent impossibility of the incidence of pain... in the realisation of the Self as Self pure and simple.

—Samkhyakarika I.3[39]

Школата Самкхя разглежда мокша като естествено търсене на всяка джива. Самкхякарика гласи:

„

As the unconscious milk functions for the sake of nourishment of the calf,
so the Prakriti functions for the sake of moksha of the spirit.

“

Samkhya karika

Самкхя разглежда невежеството (авидя) като първопричина за страданието и принудата (Самсара). Самкхя счита, че изходът от това страдание е чрез знание (вивека). Мокша (освобождение), гласи школата Самкя, е резултат от познаването на разликата между пракрити (авякта-вякта) и пуруша (гна). [14]

Пуруша, вечното чисто съзнание, поради невежество се отъждествява с продукти на пракрити като интелект (буддхи) и его (ахамкара). Това води до безкрайни преходи и страдание. Въпреки това, веднъж възникне ли осъзнаването, че пуруша е различно от пракрити, е нещо повече от емпирично его и че пуруша е най-дълбокото съзнателно Аз в себе си, Азът получава дистанция (кайваля) и свобода (мокша). [42]

Други форми на Самкхя учат, че мокша се постига чрез собственото развитие на висшите способности за различаване, постигнати чрез медитация и други йогийски практики. Мокша се описва от изследователите на Самкхя като състояние на освобождение, където преобладава Сатва гуна.

Епистемология

[редактиране | редактиране на кода]
Школата Самкхя разглежда възприятието, умозаключението и надеждното свидетелство като три надеждни средства за познание. [14] [15]

Самкхя смята Пратякша или Дурущам (директно сетивно възприятие), Анумана (заключение) и Сабда или Аптавакана (вербално свидетелство на мъдреците или шастрите) за единственото валидно средство за познание или прамана. [14] За разлика от някои други школи, Самкхя не счита следните три прамани за епистемически подходящи: Упамана (сравнение и аналогия), Артапатти (постулиране, произтичащо от обстоятелства) или Анупалабди (невъзприятие, отрицателно/когнитивно доказателство). [15]

  • Пратякша (प्रत्यक्ष) означава възприятие. То е два вида в индуистките текстове: външно и вътрешно. Външното възприятие се описва като това, произтичащо от взаимодействието на петте сетива и обектите на видимия свят, докато вътрешното възприятие се описва от тази школа като това на вътрешното сетиво, ума. [43] [44] Древните и средновековни индийски текстове идентифицират четири изисквания за правилно възприятие: [45] Индрияртасанникарса (директен опит от нечий сетивен орган(и) с обекта, изследваното явление), Авяпадеся (невербално; правилното възприятие не е чрез слухове, според древните индийски учени, когато нечий сетивен орган разчита на приемането или отхвърлянето на възприятието на някой друг), Авябхикара (не се лута; правилното възприятие не се променя, нито е резултат от измама, защото нечий сетивен орган или средство за наблюдение се отклонява, дефектен е, подозрителен) и Вявасаятмака (определен; правилното възприятие изключва преценки на съмнение, или поради неспособността на човек да наблюдава всички детайли, или защото човек смесва умозаключение с наблюдение и наблюдава това, което иска да наблюдава, или не наблюдава това, което не иска да наблюдавате). [45] Някои древни учени предлагат „необичайно възприятие“ като прамана и го наричат вътрешно възприятие, предложение, оспорвано от други индийски учени. Концепциите за вътрешно възприятие включват пратибха (интуиция), саманялаксанапратякса (форма на индукция от възприемани специфики към общо) и гнаналаксанапратякса (форма на възприятие на предишни процеси и предишни състояния на „тема за изучаване“ чрез наблюдение на нейното текущо състояние). [46] Освен това някои школи разглеждат и усъвършенстват правилата за приемане на несигурно знание от Пратякша-пранама, така че да противопоставят нирная (определена преценка, заключение) от анадхявасая (неопределена преценка). [47]
  • Анумана (अनुमान) означава умозаключение. Описва се като достигане до ново заключение и истина от едно или повече наблюдения и предишни истини чрез прилагане на логика. [48] Наблюдаването на дим и предположението за огън е пример за Анумана. [43] Във всички индуистки философии с изключение на една, [49] това е валидно и полезно средство за познание. Методът на извода се обяснява от индийските текстове като състоящ се от три части: пратигна (хипотеза), хету (причина) и дуруштана (примери). [50] Хипотезата трябва допълнително да бъде разделена на две части, твърдят древните индийски учени: садхя (онази идея, която трябва да бъде доказана или опровергана) и пакша (обектът, върху който се основава садхя). Изводът е условно верен, ако сапакша (положителни примери като доказателство) са налице и ако випакша (отрицателни примери като контрадоказателства) отсъстват. За строгост индийските философии посочват и по-нататъшни епистемични стъпки. Например, те изискват Вяпти – изискването хету (разумът) задължително и отделно да отчита извода във „всички“ случаи, както в сапакша, така и в випакша. [50] [51] Условно доказана хипотеза се нарича нигамана (заключение). [52]
  • Сабда (शब्द) означава позоваване на слово, свидетелство на минали или настоящи надеждни експерти. [15][53] Хирияна обяснява Сабда-прамана като концепция, която означава надеждно експертно свидетелство. Школите, които го считат за епистемично валиден, предполагат, че едно човешко същество трябва да знае много факти и с ограниченото време и енергия, с които разполага, то може да научи само част от тези факти и истини директно. [54] То трябва да си сътрудничи с другите за бързо придобиване и споделяне на знания и по този начин да обогати живота на другия. Това средство за получаване на адекватно знание е или устно, или писмено, но чрез Сабда (слово). [54] Надеждността на източника е важна и легитимното знание може да дойде само от Сабда на Ведите. [15] [54] Несъгласието между школите е относно това как да се установи надеждността. Някои школи, като Чарвака, заявяват, че това никога не е възможно и следователно Сабда не е надеждна прамана. Други школи обсъждат средствата за установяване на надеждност. [55]

Причинност

[редактиране | редактиране на кода]

Системата Самкхя се основава на Сат-каря-вада или теорията за причинно-следствената връзка. Според Саткарявада ефектът е предсъществуващ в причината. Има само привидна или илюзорна промяна в състава на причината, а не материална, когато тя стане следствие. Тъй като следствията не могат да произлязат от нищото, първоначалната причина или основа на всичко се разглежда като пракрити. [56]

По-конкретно, системата Самкхя следва пракрити-Паринама Вада. Паринама обозначава, че ефектът е истинска трансформация на причината. Причината, която разглеждаме тук, е пракрити или по-точно Мула-пракрити (Първоначалната материя). Следователно системата Самкхя е израз на еволюционна теория за материята, започваща с първичната материя. В еволюцията пракрити се трансформира и диференцира в множество обекти. Еволюцията е последвана от разпад. При разпадането на физическото съществуване всички светски обекти се смесват обратно в пракрити, която сега остава като недиференцирана, първична субстанция. Това е начинът, по който циклите на еволюция и разпада следват един след друг. Но тази теория е много различна от съвременните теории на науката в смисъл, че пракрити се развива за всяка Джива поотделно, давайки индивидуални тела и умове на всеки и след освобождението тези елементи на пракрити се сливат в Мула пракрити. Друга особеност на Самкхя е, че не само физическите същности, но дори умът, егото и интелигентността се разглеждат като форми на Безсъзнание, доста различни от чистото съзнание.

Самкхя счита, че пракрити е източникът на възприемания свят на изграждане. Това е чист потенциал, който се развива последователно в двадесет и четири татви или принципа. Самата еволюция е възможна, защото пракрити винаги е в състояние на напрежение между съставните си нишки или гуни – Сатва, Раджас и Тамас. В състояние на равновесие на три гуни, когато трите заедно са едно, „непроявена“ пракрити, която е непознаваема. Гуна е същност, която може да се променя, да се увеличава или намалява, следователно чистото съзнание се нарича ниргуна или без никаква модификация.

Еволюцията се подчинява на причинно-следствените връзки, като самата първична природа е материалната причина за цялото физическо творение. Теорията за причината и следствието на Самкхя се нарича Саткаря-вада (теория за съществуващите причини) и твърди, че нищо наистина не може да бъде създадено от нищото или унищожено напълно – цялата еволюция е просто трансформация на първичната природа от една форма в друга.

Космологията на Самкхя описва как възниква животът във Вселената; връзката между Пуруша и пракрити е от решаващо значение за йога системата на Патанджали. Идеите на Самкхя могат да бъдат проследени до ведическата спекулация за сътворението. Също така често се споменава в Махабхарата и Йогавасища.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Samkhya“, American Heritage Dictionary of the English Language, Fifth Edition (2011), Quote: „Samkhya is a system of Hindu philosophy based on a dualism involving the ultimate principles of soul and matter.“
  2. ↑ „Samkhya“, Webster's College Dictionary (2010), Random House, ISBN 978-0375407413, Quote: „Samkhya is a system of Hindu philosophy stressing the reality and duality of spirit and matter.“
  3. ↑ а б в Lusthaus 2018.
  4. ↑ а б в Sharma 1997, с. 155 – 7.
  5. ↑ а б Chapple 2008, с. 21.
  6. ↑ а б Osto 2018, с. 203.
  7. ↑ а б в Osto 2018, с. 204 – 205.
  8. ↑ Gerald James Larson (2011), Classical Sāṃkhya: An Interpretation of Its History and Meaning, Motilal Banarsidass, ISBN 978-8120805033, pages 154 – 206
  9. ↑ а б Osto 2018, с. 204.
  10. ↑ а б Haney 2002, с. 42.
  11. ↑ а б в Osto 2018, с. 205.
  12. ↑ а б Larson 1998, с. 11.
  13. ↑ а б Samkhya – Hinduism Encyclopædia Britannica (2014)
  14. ↑ а б в г Larson 1998
  15. ↑ а б в г д Eliott Deutsche (2000), in Philosophy of Religion : Indian Philosophy Vol 4 (Editor: Roy Perrett), Routledge, ISBN 978-0815336112, pages 245 – 248;
  16. ↑ John A. Grimes, A Concise Dictionary of Indian Philosophy: Sanskrit Terms Defined in English, State University of New York Press, ISBN 978-0791430675, page 238
  17. ↑ David Kalupahana (1995), Ethics in Early Buddhism, University of Hawaii Press, ISBN 978-0824817022, page 8, Quote: The rational argument is identified with the method of Samkhya, a rationalist school, upholding the view that „nothing comes out of nothing“ or that „being cannot be non-being“.
  18. ↑ Zimmer 1951, с. 217, 314.
  19. ↑ Larson 2014, с. 4.
  20. ↑ а б Larson 2014, с. 5.
  21. ↑ Larson 2014, с. 4 – 5.
  22. ↑ Larson 2014, с. 9 – 11.
  23. ↑ Michaels 2004
  24. ↑ Sen Gupta 1986
  25. ↑ Radhakrishnan Moore
  26. ↑ а б Roy Perrett, Indian Ethics: Classical traditions and contemporary challenges, Volume 1 (Editor: P Bilimoria et al.), Ashgate, ISBN 978-0754633013, pages 149 – 158
  27. ↑ saMkhya Monier-Williams' Sanskrit-English Dictionary, Cologne Digital Sanskrit Lexicon, Germany
  28. ↑ а б Apte 1957
  29. ↑ Bhattacharyya 1975
  30. ↑ Larson 1998
  31. ↑ Sharma 1997, с. 149 – 168.
  32. ↑ Haney 2002, с. 17.
  33. ↑ Isaac Dangwal, с. 339.
  34. ↑ а б Sharma 1997
  35. ↑ James G. Lochtefeld, Guna, in The Illustrated Encyclopedia of Hinduism: A-M, Vol. 1, Rosen Publishing, ISBN 9780823931798, page 265
  36. ↑ T Bernard (1999), Hindu Philosophy, Motilal Banarsidass, ISBN 978-81-208-1373-1, pages 74 – 76
  37. ↑ а б Isaac Dangwal
  38. ↑ Leaman 2000
  39. ↑ Sinha 2012, с. App. VI,1
  40. ↑ Gerald James Larson (2011), Classical Sāṃkhya: An Interpretation of Its History and Meaning, Motilal Banarsidass, ISBN 978-8120805033, page 273
  41. ↑ Original Sanskrit: Samkhya karika Compiled and indexed by Ferenc Ruzsa (2015), Sanskrit Documents Archives;
    Samkhya karika by Iswara Krishna, Henry Colebrooke (Translator), Oxford University Press, page 169
  42. ↑ Larson 1998
  43. ↑ а б MM Kamal (1998), The Epistemology of the Carvaka Philosophy, Journal of Indian and Buddhist Studies, 46(2): 13 – 16
  44. ↑ B Matilal (1992), Perception: An Essay in Indian Theories of Knowledge, Oxford University Press, ISBN 978-0198239765
  45. ↑ а б Karl Potter (1977), Meaning and Truth, in Encyclopedia of Indian Philosophies, Volume 2, Princeton University Press, Reprinted in 1995 by Motilal Banarsidass, ISBN 81-208-0309-4, pages 160 – 168
  46. ↑ Karl Potter (1977), Meaning and Truth, in Encyclopedia of Indian Philosophies, Volume 2, Princeton University Press, Reprinted in 1995 by Motilal Banarsidass, ISBN 81-208-0309-4, pages 168 – 169
  47. ↑ Karl Potter (1977), Meaning and Truth, in Encyclopedia of Indian Philosophies, Volume 2, Princeton University Press, Reprinted in 1995 by Motilal Banarsidass, ISBN 81-208-0309-4, pages 170 – 172
  48. ↑ W Halbfass (1991), Tradition and Reflection, State University of New York Press, ISBN 0-7914-0362-9, page 26 – 27
  49. ↑ Carvaka school is the exception
  50. ↑ а б James Lochtefeld, „Anumana“ in The Illustrated Encyclopedia of Hinduism, Vol. 1: A-M, Rosen Publishing. ISBN 0-8239-2287-1, page 46 – 47
  51. ↑ Karl Potter (2002), Presuppositions of India's Philosophies, Motilal Banarsidass, ISBN 81-208-0779-0
  52. ↑ Monier Williams (1893), Indian Wisdom – Religious, Philosophical and Ethical Doctrines of the Hindus, Luzac & Co, London, page 61
  53. ↑ DPS Bhawuk (2011), Spirituality and Indian Psychology (Editor: Anthony Marsella), Springer, ISBN 978-1-4419-8109-7, page 172
  54. ↑ а б в M. Hiriyanna (2000), The Essentials of Indian Philosophy, Motilal Banarsidass, ISBN 978-8120813304, page 43
  55. ↑ P. Billimoria (1988), Śabdapramāṇa: Word and Knowledge, Studies of Classical India Volume 10, Springer, ISBN 978-94-010-7810-8, pages 1 – 30
  56. ↑ Larson 1998
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Samkhya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самкхя&oldid=11589536“.