Салентин фон Зайн
| Салентин фон Зайн | |
| граф на Зайн-Изенбург-Витгеншайн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1392 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Готфрид II фон Сайн |
| Съпруга | Аделхайд фон Витгеншайн (1338) |
| Деца | Йохан IV фон Сайн-Витгенщайн |
Салентин фон Сайн (на немски: Salentin II von Sayn; * ок. 1314, Хомбург; † 1392) е граф на Зайн-Изенбург-Витгеншайн и господар на Хомбург.
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на граф Готфрид II фон Зайн-Хомбург и Фалендар († 1354) и първата му съпруга София фон Фолмещайн († 1323), дъщеря на Дитрих I фон Фолмещайн-Бракел († 1313) и Кунигунда фон Дортмунд († сл. 1304). Внук е на граф Енгелберт I фон Зайн в Хомбург († 1336) и Юта фон Изенбург, дъщеря на Салентин II фон Изенбург. Правнук е на Готфрид I фон Спонхайм-Зайн († ок. 1282/1284). По-големият му брат е граф Енгелберт II († 1340/1345). По-малкият му полубрат Йохан († сл. 1372) е свещеник във Фалендар.
Чрез наследяване на графство Витгенщайн от 1361 г. фамилията се нарича Зайн-Витгенщайн.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: пр. 1363 г. за Аделхайд фон Витгеншайн († между 1357/23 юни 1362), дъщеря на граф Зигфрид III фон Витгенщайн († 1359) и Маргарета фон Шьонекен († 1361). Тя е наследничка през 1359 г. на брат си граф Вернер IV фон Витгенщайн († 1359). Те имат децата:[1][2]
- Йохан IV фон Зайн-Витгенщайн († 1436), граф на Сайн и Витгенщайн, женен пр. 27 юли 1386 г. за Катарина фон Золмс († 1415)
- Маргарета, омъжена за Вилхелм фон Бюрен
Втори брак: пр. 23 юни 1362 г. за Елизабет фон Хиршхорн († сл. 1380), вдовица на Херман IV фон Лизберг-Брахт, дъщеря на Еберхард I фон Хиршхорн, господар на Линденбергер († 1361), и Елизабет фон Шауенбург († сл. 1374). Те имат децата:[3]
- Йохан († убит 1410)
- Юта (* ок. 1375; † сл. 25 май 1421), омъжена I. за Хайнрих I фон Шоненберг († 1375), II. сл. 1375 г. за граф Дитрих III фон Рункел (* ок. 1352, † 1402)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn und der Bestandtheile derselben. Dillenburg 1874 (Google Books).
- Joachim J. Halbekann: Die älteren Grafen von Sayn. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1997. ISBN 978-3-930221-01-1.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 29A., Vol. XXVII, Tafel 135.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafels 117 & 122.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sponheim 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Salentin, Graf von Sayn, geneall.net
- ↑ Salentin II, Graf von Isenburg & Wittgenstein, Herr zu Homburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Grafen von Sayn, geneall.net