Еберхард I фон Хиршхорн
| Еберхард I фон Хиршхорн Eberhard I von Hirschhorn | |
| германски благородник | |
 Еберхард I/Енгелхард I фон Хиршхорн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1361 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Албрехт I фон Хиршхорн |
| Съпруга | Елизабет фон Шауенбург |
| Деца | Енгелхард II фон Хиршхорн |
Еберхард I/Енгелхард I фон Хиршхорн (на немски: Eberhard I/Engelhard I von Hirschhorn; † 1361) е благородник от род Хиршхорн на Некар в Хесен, господар на Линденберг, пфандхер на Некарау, Щаркенбург, Бенсхайм, Хепенхайм и замък Рейнхаузен, господар на Бебенбург.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на рицар Албрехт I фон Хиршхорн († пр. 1329) и съпругата му Кунигунда фон Лисберг († 1342), внучка на Херман I фон Лисберг († сл. 1266), дъщеря на Валтер I фон Лисберг († 1297) и Елизабет фон Батенберг († 1300), дъщеря на граф Видукинд II фон Батенберг († сл. 1291) и Елизабет фон Вайлнау († сл. 1291). Внук е на Йохан I фон Хиршхорн († сл. 1283) и Гертрауд (Герхус) фон Геминген († сл. 1304). Майка му се омъжва втори път 1342 г. за Еберхард III фон Разенберг († ок. 1363). Брат е на Йохан III фон Хиршхорн († сл. 1345), бургграф на Щаркенбург.
Фамилията фон Хиршхорн измира по мъжка линия през 1632 г.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Еберхард I фон Хиршхорн се жени за Елизабет фон Шауенбург († сл. 1374), дъщеря на Хайнрих II фон Шауенбург († сл. 1315) и Маргарета фон Бебенбург. Те имат децата: [1][2][3]
- Енгелхард II фон Хиршхорн († 1383/1387), рицар, женен за шенка Маргарета фон Ербах († 20 май 1381/1383), дъщеря на Конрад III Шенк фон Ербах († 1363) и Ида фон Щайнах († 1341)
- Маргарета фон Хиршхорн († 15 юни 1380), омъжена пр. 13 март 1364 г. за Конрад V фон Бикенбах († 4 октомври 1393)
- Анна фон Хиршхорн († 1360/4 март 1368)
- Елза фон Хиршхорн († сл. 1376), омъжена пр. 6 март 1345 г. за Буркард V Щурмфедер фон Опенвайлер
- Елизабет фон Хиршхорн (* ок. 1318; † сл. 1376/1380), омъжена I. сл. 1335 г. за Херман IV фон Лизберг-Брахт, († 1355), II. пр. 23 юни 1362 г. за граф Салентин фон Сайн († 1392), III. за Буркард Щурмфедер († сл. 1376)
- Ханс IV фон Хиршхорн († сл. 1387), рицар
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Robert Irschlinger: Zur Geschichte der Herren von Hirschhorn, Verlag Der Odenwald 1969.
- Eberhard Lohmann: Die Herrschaft Hirschhorn. Studien zur Herrschaftsbildung eines Rittergeschlechts. Darmstadt, Marburg 1986.
- Thomas Steinmetz: Die Abstammung der Herren von Hirschhorn sowie die Entstehung ihrer Burg und Herrschaft. In: Geschichtsblätter Kreis Bergstrasse, 30 (1997), S. 40 – 55.
- Frank Buchali, Marco Keller: Heddesbach: Burg Harfenburg – Stiller Burgstall mit klangvollem Namen (PDF-Datei) (568 kB), www.burgen-web.de
- Thomas Steinmetz: Hirschhorn, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 20.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 137.
- Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 4
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:20
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Engelhard I von Hirschhorn Herr des Lindenberg , Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- ↑ Eberhard I, Herr des Lindenberger, Pfandherr zu Neckarau, Starkenburg, Bensheim, Heppenheim, & Burg Rheinhausen, Herr zu Bebenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Eberhard I. v.Hirschhorn, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Burg Hirschhorn, www.burgen.strasse-online.de