Направо към съдържанието

Салватор Роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Салватор Роза
Salvator Rosa
неаполитански художник
Автопортрет на Салватор Роза
Автопортрет на Салватор Роза
Роден
Починал
15 март 1673 г. (57 г.)
Неапол, Италия
СтилБарок
УчителиАниело Фалконе
Салватор Роза в Общомедия

Салватòр Рòза (на италиански: Salvator Rosa; 22 юли 1615, Неапол – 15 март 1673, Рим) е италиански художник, гравьор и поет от Епохата на барока. Той е активен както в родния си град, така и в Рим и Флоренция.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

В Неапол

[редактиране | редактиране на кода]

Салватор Роза е роден през 1615 г. в Аренела – село близо до Неапол (по-късно включено в града), в семейството на Джулия Грека Роза и геодезиста Вито Антонио де Роса. Роса бива изпратен да учи в метоха на отците Комаски, с цел да стане адвокат или свещеник. Въпреки това младият Салватор в този период започва да проявява своите художествени наклонности и отива да учи рисуване при чичо си по майчина линия Паоло Греко. След завършване на чиракуването при Греко, той продължава обучението си при Аниело Фалконе и Хосе де Рибера, където заедно с приятелят си Мико Спадаро рисуват главно битки, пейзажи и жанрови сцени.
Точно по времето, в което Салватор Роза посещава ателието на Аниело Фалконе, произведенията на младия художник биват забелязани от Джовани Ланфранко, който му предлага да се премести в Рим. В папския град Салватор Роза се присъединява към школата на Бамбочанти, където под влиянието Питер ван Лаер рисува картината „Пейзаж с бандити“. По-късно обаче художникът отрича жанра, осъждайки го в презрителна сатира.
След кратък престой в Рим художникът се връща отново в Неапол, където рисува картини с пейзажи и весели, романтични сцени, които продава на ниски цени. Дълго време остава в сянката на известните по това време неаполитански художници Батистело Карачоло, Белизарио Коренцио и Хосе де Рибера.

Пророк Йона

В Рим

[редактиране | редактиране на кода]

През 1638 г. Салватор Роза се установява за постоянно в Рим, под протекцията на влиятелния кардинал Франческо Мария Бранкачо, приятел на Барберини и любител на изкуството и театъра. Бранкачо е назначен за епископ на Витербо и поръчва на художника да нарисува картината „Тома неверни“ за църквата „Сан Томазо“ в град Витербо, която е първото му произведение с библейска тематика.
В Рим сред грандиозна, но безмилостна среда, Салватор Роза успява да се запознае с картини на Рибера и Караваджо. Благодарение влиянието на Клод Лорен, Никола Пусен и Пиетро Теста художникът променя своя стил към по-класически.

Освен уменията си на художник, Роза притежава широк спектър от интереси, които включват писане и театър. По време на актьорската си кариера, той често прави опити в сатирата, като не пропуска да се подиграе с гения в Барока Джовани Лоренцо Бернини. Именно заради разногласията възникнали с брилянтния бароков герой на Рим, а също така воден от неуспеха да се присъедини към Академията на Сан Лука, Салватор Роза през 1640 г. решава да се премести във Флоренция.
Салватор Роза свързва името си и с вид рамка за картина изработена от меко дърво, позлатено с чисто злато и с просто и линейно оформление.

Лукреция като поетеса

Във Флоренция

[редактиране | редактиране на кода]

Във Флоренция Салватор Роза е приет от Джовани Карло де Медичи. Същият построява „Театър дела Пергола“, открит през 1657 г., и покровителства Академията на Неуморните, основана от Роза. В Академията се организират вечери, в които се рецитират сатири и комедии. Благодарение на тази си активност Роза успява да се запознае с уважавани личности, свързани с флорентинския елит и литературен свят. Сред тях са драматургът Джован Батиста Ричарди и богатият буржоа Карло Джерини, който купува няколко творби на художника („Късмет“, „Селва философ“, „Крейт изхвърля парите си в морето“, „Борба с турчин“, „Тицио“).
Роза пише „Сатириците“ в терцини, в които се застъпва за картини с литературно-философско вдъхновение.
В града на Медичите Салватор Роза среща Лукреция – жената, която остава до него през целия му живот. Художникът рисува своята спътница в живота изобразена като поетеса („Лукреция като поетеса“).
Във Флоренция Роза създава картини с вмъкнат езотеричен и магнетичен тон, съчетавайки влиянието от детството в Неапол, където вкусът към мрачното и магическото е силно вкоренено.

Тобиас и Ангелът

Последни години

[редактиране | редактиране на кода]

През 1650 г. Роза отново се връща в Рим, където, имайки предвид флорентинския опит, решава да остане свободен от връзки и придворна зависимост, стигайки дотам, че отказва поканите отправени му от императора на Австрия и краля на Франция. По този начин той е принуден да се посвети на създаването и продажбата на картини изобразяващи битки и пейзажи, теми, които макар и силно презирани от художника имат голямо търсене.
Наясно с потенциала на пряката връзка с обществеността, в папския град творецът не пропуска да покаже картините си, участвайки в изложбите организирани в църквата „Сан Джовани Деколато“ и в Пантеона. Твърд в намерението си да избяга от ограниченията, които биха могли да повлияят на изкуството му, той не приема нито заявки, нито комисионни, остава независим, определящ сам темата и цената на творбите си.

Салватор Роза умира в Рим на 15 март 1673 г. и е погребан в гробницата построена от сина му Аугусто, в базилика „Санта Мария дели Анджели“.

През 1939 г. италианският филмов режисьор Алесандро Блазети създава филма „Едно приключение на Салватор Роза“.

Легенда гласи, че останките на художника са откраднати и транспортирани до Сант'Анджело, където са положени заедно с останките на Доменико Фонтана.

Картини на Салватор Роса

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • A.A.V.V. (2001), Luca Giordano, 1634-1705, Editrice Electa, Napoli (2001), ISBN 88-435-8579-7
  • DELLA RAGIONE Achille (2001), Il secolo d'oro della pittura napoletana, Napoli 1997 - 2001
  • RICCI Paolo (1981),Arte ed artisti a Napoli, 1800-1943, Edizioni Banco di Napoli, Napoli 1981 (ISBN 88-7042-189-9)
  • Nello e Saverio Ammendola, Ottocento-Novecento, due secoli di pittura a Napoli, con introduzione e intervista di M. Picone Petrusa, Electa Napoli, Napoli 1999.
  • Piero Girace, Artisti contemporanei, E.D.A.R.T., Napoli 1970
  • Carlo Munari, Domenico Rea, Ciro Ruju, Linea Figurativa Napoletana 1930 - 1980, Edizione Centro Serio Napoli, Napoli 1980
  • AA.VV. Fuori dall’ombra. Nuove tendenze nelle arti a Napoli dal ’45 al ’65, catalogo della mostra a Castel S. Elmo. Elio de Rosa Editore, Napoli 1991
  • Maria Antonietta Picone (a cura di) Arte a Napoli dal 1920 al 1945, Gli anni difficili, Electa Napoli, Napoli 2000 (ISBN 88-435-8529-0)
  • Maria Antonietta Picone, La Pittura Napoletana del '900, Franco di Mauro Editore, Napoli 2005 (ISBN 88-87365-43-1)
  • Federica De Rosa, Il sistema delle arti a Napoli durante il ventennio fascista.Stato e territorio, Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Napoli 2012 (ISBN 978-88-97820-04-8)
  • Vitaliano Corbi, Quale Avanguardia? L'arte a Napoli nella seconda metà del Novecento, Paparo Edizioni, Napoli 2002, ISBN 88-87111-49-9
  • CAUSA,GALASSO,SPINOSA Nicola (a cura di) CIVILTA' DEL SEICENTO A NAPOLI., Catalogo della Mostra. Napoli. 24 ottobre 1984-14 aprile 1985, Electa Napoli 1984
  • Nicola Spinosa, Dipinti del XVIII secolo: la scuola napoletana: le collezioni borboniche e postunitarie, Electa 2010
  • Giorgio Ottaviani, Pasquale Mattej, della famiglia Mattej di Castelforte (Biografia) e del volume Pasquale Mattej in San Germano.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Salvator Rosa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Салватор_Роза&oldid=12217745“.