Батистело Карачоло
Джован Батиста Карачоло (Батистело Карачоло) Battistello Caracciolo | |
неаполитански художник | |
Предполагаем портрет на Батистело Карачоло | |
Псевдоним | Батистело |
---|---|
Роден | 1578 г.
|
Починал | 1635 г.
Неапол, Италия |
Стил | Караваджисти |
Учители | Фабрицио Сантафеде |
Повлиян | Караваджо |
Батистело Карачоло в Общомедия |
Батистèло Карачòло (на италиански: Battistello Caracciolo; 1578 Неапол – 1635, пак там) е италиански художник, известен последовател на Караваджо в Неапол.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Чезаре Карачоло – ученик на неаполитанския художник Фабрицио Сантафеде и последовател на Караваджо в Неапол.
След убийството на Ранучо Томазони през 1606 г. Караваджо се спира в Неапол, бягайки от правосъдието в Рим. За краткия си престой в града той слага ново начало в неаполитанската живопис, различно от досегашните виждане и стил. Въпреки че Караваджо никога не е отварял собствена художествена школа, сред художниците се срещат много негови последователи, наричани Караваджисти, а Батистело Карачоло е най-известния караваджист в Неапол.
Само няколко години по-млад от Караваджо и ученик на Белизарио Коренцио, Карачоло е един от първите, който рисува, използвайки новия стил, и със сигурност един от най-талантливите от различните художници, които се опитат в изобразителната техника, въведена от великия майстор, белязана от драматичния мрак, в които светлината винаги придобива по-голямо значение от перспективата.
Една от първите творби на художника, която свидетелства за влиянието на Караваджо, е „Освобождаването на Свети Петър“ (1608 – 1610), изпълнена за църквата в Пио Монте дела Мизерикория (същата църква, за която Караваджо рисува „Седемте милосърдни дела“).
Художественият стил на Карачоло се усъвършенства след престоя на художника в Рим през 1614 г. Той той е можел да се приближи до различни течения, след което е разширил своя хоризонт, не толкова в полза на Барока, като постепенно се опитва да избегне влиянието на Караваджо и се приближава към стила „Маниеризъм“. След като става преподавател в Неаполитанската художествена школа, Карачоло рисува олтарни картини и стенописи в неаполитанските църкви.
От 1618 г. започва пребиваването му в Генуа, Флоренция и в Рим, където се интересува от класицизма на Анибале Карачи, опитвайки се да синтезира личния си стил на караваджист с тези нови тенденции.
Връщайки се в Неапол през 1622 г. той прилага този синтез в грандиозните стенописи и в неговия шедьовър „Измиването на краката“, изпълнен за Чертога на Сан Мартино.
Умира в Неапол между 19 и 24 декември 1635 г. на 57-годишна възраст.
Картини
[редактиране | редактиране на кода]-
„Освобождаването на Свети Петър“
Пио Монте дела Мизерикория, Неапол -
„Венера и Адонис“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Чудото на Свети Антоний от Падуа“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Разпятието“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Христос на колоната“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Плач над тялото на Авел“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Отиване към Голгота“
Музей Каподимонте, Неапол -
„Кръщаването на Христос“
Галерия Джироламини, Неапол -
„Спяща любов“
Палацо Абателис, Палермо
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Michael W. Stoughton, CARACCIOLO, Giovanni Battista, detto il Battistello, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 19, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1976. Посетен на 30 януари 2018.
- Francesca Cappelletti, Caravaggio e i caravaggeschi, Milano, Firenze, Il Sole 24 ore – E-ducation.it, 2007, pp. 275 – 276 e 319 – 320, ISBN non esistente.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battistello Caracciolo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |