Савин от Сполето

Савин от Сполето San Savino di Spoleto
светия, епископ и мъченик на Римокатолическата църква
Св. Савин проповядва пред управител Ветустиан (Пиетро Лоренцети, XIV век)
Роден	III век
Починал	303 г. Сполето, Италия
Религия	Католическа църква
Канонизация
Почитан	Римокатолическа църква
Главно светилище	Църква на Аляно Терме
Празник	7 декември
Покровителство	Ивреа Монте Сан Савино Фермо Монселиче
Савин от Сполето в Общомедия

Свети Сабин, наречен също и Свети Савин (на италиански: San Sabino или San Savino; на латински: Sancto Sabino; * III век; † 303, Сполето, Римска империя), е раннохристиянски епископ на град Сполето в Италия, почитан като мъченик в Римокатолическата църква.

Свети Савин е покровител на град Ивреа в Пиемонт, където се чества на 7 юли, и на град Монселиче във Венето, където се чества на 2 ноември. Той е и съпокровител на градчето Монте Сан Савино в Тоскана, където се празнува на 7 декември заедно със Св. Егидий (един от т.нар. 14 свети помощници) и на град Фермо в Марке, където се чества на 16 август, заедно със Света Дева Мария.

Резултат от грешка на Джовани Антонио Фламинио – писател от Фаенца от 16 век е традицията, според която Савин е живял на територията на епархията на Фаенца (в Selva Liba, близо до Фузиняно) и е бил първият епископ на града. Не е известна идентичността на тялото, запазено в саркофаг вътре в катедралата на града, носещ надпис на латински: In hoc marmoreo tumulo ossa beatissimi Savini episcopi et martiris requiescunt (В тази мраморна гробница почиват костите на блажения Савин, епископ и мъченик). Савин от Сполето е бъркан и със Свети Савин от Асизи (San Savino di Assisi) и със Свети Савин от Каноза (San Savino di Canosa).

Свети Савин е изобразен на олтарната картина „Величие“ (на италиански: Maestà) на Дучо ди Буонинсеня от 1308 – 1311 г.

Житие

Савин живее по времето на римския император Диоклециан и според агиографията е една от първите жертви на неговите гонения над християните. Още преди да стане епископ, той се бори за покръстването на езичниците в Умбрия. Проповядва и в Асизи, а после се посвещава на отшелнически живот .

Управителят на Етрурия и Умбрия Венустиан арестува Сабин и неговите дякони Екзуперанций и Маркел (на латински: Exuperantius et Marcellus) в Асизи. Според легендата, той е изправен на съд, подложен на мъчения и е осъден на смърт. В житиетата, губернаторът се подиграва на неговата вяра, обвинявайки го, че кара народа да се кланя на мъртвец (т.е. на умрелия на кръста Исус Христос). Сабин му отговаря с довода, че Христос наистина е умрял, но после е възкръснал на третия ден след разпъването си (т.е. на Великден). Венустиан настоява за доказателство и го приканва да последва примера на основателя на религията си. За да му "помогне", накарва да му отрежат ръцете. Дяконите на свой ред са убити. Те са много уплашени от мъченията и смъртта, но Сабин ги насърчава да се придържат към вярата и те умират вече по-спокойни, след като са разкъсани с железни куки. В затвора, след мъченическата смърт на дяконите, за Сабин се грижи жена на име Серина. По това време той връща зрението на един слепец и Ветустиан, който страда от сериозно заболяване на очите е впечатлен от това чудо и сам потърсва помощта на Сабин. Излекуван е и покръстен от него, но губи длъжността и живота си. Император Максимиан го заменя с трибун на име Луций, който нарежда да обезглавят него, съпругата му и двамата им сина в Асизи, а Савин - да пребият до смърт в Сполето.

Култ

Римската мартирология (Martyrologium Romanum) изброява 6 светии на име Сабин, трима от които епископи, сред които – Св. Сабин от Каноза (починал през 566 г. и честван на 9 февруари) и Св. Сабин от Пиаченца (починал през 420 г. и честван на 11 декември). През 6 век култът към свети Сабин се разпространява и извън Умбрия. На византийските мозайки в базиликата Сант'Аполинаре Нуово в град Равена последният в шествието на светиите е именно SCS SABINVS.

През 954 г. херцогът на Сполето Конрад – син на маркграфа на Ивреа Беренгар II, отива в бащините си земи, за да избяга от чумна епидемия. Той носи със себе си мощите на Св. Сабин, вярвайки, че така защитава Ивреа. Оттогава Сабин е считан за светец-покровител на Ивреа. Според друга традиция в основата на почитането на Сабин в Ивреа стоят чудесата вследствие на застъпничеството на светеца пред Бога. Мощехранителницата с видимата глава на светеца сега се съхранява в сакристията на Катедралата на Ивреа. На 7 юли, деня на литургичното възпоменание, урната с мощите на светеца се носи на шествие по улиците на града. 7 юли, годишнината от донасянето на мощите. Всъщност на тази дата светецът се появява в богослужебния календар на града като „мъченик Св. Савин“, като „тържественост“ в града, на който той е главен покровител и като „празник“ в цялата епархия, на която е вторичен покровител. На тази дата в Ивреа се провежда и един от най-важните в Италия панаири на коне, изключително важни животни за града още от времето на господството на саласите.

Според други източници мощите му се намират все още в Пиемонт, но в енорийската църква на Аляно Терме, където са преместени по заповед на папа Инокентий X през 1667 г. след като са открити в катакомбите на Рим. През първата неделя на септември 1667 г. отец Арулани, енорийски свещеник на Аляно Терме, председателства голямо и многобройно тържествено шествие, съпътстващо влизането в църквата на мощите, поставени в средата на високия олтар.

Посветени са му няколко църкви в Италия:

• Църква на Св. Сабин от 12 век в град Сполето (Chiesa di San Sabino), а неговата епархия все още почита Св. Сабин заедно със светите дякони Екзуперанций и Маркел.
• Енорийска църква на Сереняно (подселище на градчето Чивецано) (Chiesa parrocchiale di S. Sabino, Seregnano) от 13 и 16 век.
• Църква в градчето Тореля (Chiesa di San Sabino e Eremo di San Luca) от 16 – 18 век
• Енорийска църква на село Фрата Тодина (Chiesa parrocchiale di San Sabino) от 17 век
• Църква на Милосърдието, позната и като Енорийска църква на Св. Егидий и Св. Савин (Chiesa della Misericordia или Pieve dei Santi Egidio e Savino) в градчето Монте Сан Савино.

• 
  Катедрала на Ивреа: Мъченичеството на Св. Савин (Карло Когроси, XVIII век)
• 
  Сиена, Ложа на търговците: Статуи на Св. Савин от Федериги и на Св. Петър (Ил Векиета, XV век)
• 
  Църква на Св. Савин в Сереняно (Чивецано)
• 
  Енорийска църква на Св. Сабин във Фрата Тодина
• 
  Църква „Св. Сабин и Св. отшелник Лука“ в Тореля
• 
  Църква на Св. Сабин в Сполето
• 
  Църква на Милосърдието в Монте Сан Савино

Вижте също

• Диоклецианови гонения

Източници

• ((it)) Биография на Св. Сабин на уеб страницата Santi e beati.it
• ((it)) Биография на Св. Сабин на страниците на в. La Voce
• ((it)) Информация за Св. Савин от Сполето и Св. Савин от Каноза – статия на Пепино ди Нуно
• ((it)) Информация за Св. Сабин на уеб страница Padova oggi

Външни препратки

• ((lt)) Martyrologium Romanum на латински език
• ((it)) Santi e beati.it
• ((en)) Catholic Saints

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Savino di Spoleto и страницата Sabinus of Spoleto в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.