Ряпа

Ряпа

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Brassicales семейство: Кръстоцветни (Brassicaceae) триб: Brassiceae род: Зеле (Brassica) вид: Ряпа (B. rapa)

Научно наименование

Brassica rapa Linnaeus, 1753

Синоними

Brassica ruvo L.H.Bailey

Ряпа в Общомедия

[ редактиране ]

Ряпа Turnips, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 117 kJ (30 kcal) Въглехидрати 6.43 g       Захари 3.8 g    Влакна 1.8 g Мазнини 0.1 g    Наситени 0.011 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.006 g    Полиненаситени 0.053 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.9 g Вода 91.87 g Пепел 0.7 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 0 μg Тиамин (B1) 0.04 mg Рибофлавин (B2) 0.03 mg Ниацин (B3) 0.4 mg Пантотенова к-на (B5) 0.2 mg Пиридоксин (B6) 0.09 mg Фолиева к-на (B9) 15 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 21 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.03 mg Витамин K 0.1 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 30 mg Желязо, Fe 0.3 mg Магнезий, Mg 11 mg Фосфор, P 27 mg Калий, K 191 mg Натрий, Na 67 mg Цинк, Zn 0.27 mg Мед, Cu 0.085 mg Манган, Mn 0.134 mg Селен, Se 0.7 μg   Аминокиселини Триптофан 0.009 g Треонин 0.025 g Изолевцин 0.036 g Левцин 0.033 g Лизин 0.036 g Метионин 0.011 g Цистин 0.005 g Фенилаланин 0.017 g Тирозин 0.013 g Валин 0.03 g Аргинин 0.024 g Хистидин 0.014 g Аланин 0.035 g Аспарагинова к-на 0.063 g Глутаминова к-на 0.13 g Глицин 0.025 g Пролин 0.026 g Серин 0.029 g Холин 0.0111 g   Други Ряпа в Общомедия

Ряпата (Brassica rapa) е едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство кръстоцветни. Произхожда от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от преди 3000 години в Китай, Япония, Египет, Гърция и Рим. В Източна Азия и Западна Европа е създадено голямо разнообразие от форми и сортове. Не е известно кога е пренесена в България, но се култивира от векове (на една от фреските в Боянската църква от 13 век е изобразена ряпа). Ряпата е студоустойчиво и светлолюбиво растение. Кореноплодите са едри (диаметър 10 – 15 cm), овални, конусовидни или цилиндрични. Външната обвивка е оцветена в бяло, черно, кафяво, червено, виолетово или жълтозеленикаво. Месото е бяло, лекорозово или жълтеникаво, плътно, крехко, сочно, при някои сортове леко лютиво. Ряпата съдържа ензими, минерални соли, витамини и етерично масло. Консумират се сурови и за направа на салати. Не са подходящи за термична обработка, тъй като месото се скашква. В зависимост от времето на отглеждане и от вегетационния период сортовете се делят на летни, есенни и зимни. В България най-голямо значение имат зимните сортове, които се сеят през юли-август и се прибират през октомври-ноември. Вегетационният период е около 90 дни. От 1 декар се получават около 2000 – 2500 кг кореноплоди, които се съхраняват в ровници. Два от най-отглежданите сортове в България са Зимна бяла ряпа и Зимна черна ряпа.