Руско Димитров
Руско Димитров | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1903 – 1931 |
Командвания | 7-а пехотна дивизия |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Военен орден „За храброст“ „За военна заслуга“ |
Образование | Национален военен университет Военна академия „Георги Раковски“ |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
Руско (Русчо) Димитров Димитров е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 43-ти пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 33-ти пехотен свищовски полк и 37-и пехотен пирински полк, началник на Оперативната секция при Щаба на 10-а пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1930).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Руско Димитров е роден на 17 януари 1882 г. в Бяла черква, Княжество България. През 1903 година завършва 24-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище е произведен в чин подпоручик от пехотата, от 1906 г. е поручик, а от 1910 г. е капитан. Служи в 7-и пехотен преславски полк и Школата за запасни офицери. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на рота от 43-ти пехотен полк.[1] През 1914 г. е назначен за командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк.[1]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Димитров командва дружина от 33-ти пехотен свищовски полк, през 1916 г. е назначен за началник на Оперативната секция при Щаба на 10-а пехотна беломорска дивизия в Гюмюрджина[1], на 27 февруари 1917 г. произведен в чин майор, а в периода 1917 – 1918 е командир на дружина от 37-и пехотен пирински полк.
През септември 1918 г. е назначен за началник Оперативна група в Щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия[1], а на 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, през 1920 г. завършва Военната академия. В периода от 1923 до 1927 година е помощник-командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен и началник на същата[1], като на 6 май 1925 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. полковник Руско Димитров е назначен за командир на 7-а пехотна рилска дивизия, след което служи в 37-и пехотен полк и като началник на секция във 2-ра армия. През 1931 г. е уволнен от служба. Произведен е в чин генерал-майор.
Вече офицер от запаса, генералът е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на Радомир“[1].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (27 февруари 1917)
- Подполковник (20 август 1919)
- Полковник (6 май 1925)
- Генерал-майор
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1917)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен, на военна лента, с корона (1921)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903)
- Военна академия (до 1920)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 262.
- ДВИА, ф. 014 (Русчев, Русчо Димитров (1882 – ?))
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Генерал-майори от Царство България
- Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Почетни граждани в България
- Радомирци
- Родени в Бяла черква