Руси Славов
| Руси Славов | |
| български офицер и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1937 г.
|
| Руси Славов в Общомедия | |
Руси Славов Георгиев е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Руси Славов е роден през 1884[1] или 1886 година в Нова Загора, тогава в Източна Румелия. Присъединява се към ВМОРО през 1901 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като при нападението на град Василико е тежко ранен. През 1904 година води собствена чета в Тракия.
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев.[2] Славов с четата си освобождава град Софлу, а също участва и в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин.
През Междусъюзническата война четите на Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.
Руси Славов умира на 2 декември 1937 година в Пловдив.[3][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 618.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 429.
