Направо към съдържанието

Ружа Маринска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ружа Маринска
български изкуствовед
Родена
Починала

Националност България
Учила вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Учила припроф. В. Лазарев и проф. И. Маца
Работила вНационална художествена галерия
Национална художествена академия
Нов български университет

Ружа Лазарова Маринска е български изкуствовед, художествен критик и историк на изкуството.

Родена е на 20 февруари 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. Виктор Лазарев и проф. Иван Маца.

В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството (Енциклопедия на изобразителните изкуства, БАН). Пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми.

По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на българския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби в България, често придружени с конференции и дискусии по темата – Гео Милев и българският модернизъм ('СГХГ, 2005).

Директор е на Националната художествена галерия през втората половина на 1990-те години.

Преподава история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.

Ружа Маринска умира внезапно на 18 декември 2022 г.[1]

  • Пабло Пикасо – рисунки. София: Български художник, 1983, 70 c.
  • Петър Славов. София: Български художник, 1986, 62 с.
  • Българската живопис (1900 – 1950). София-Европа в контекста на европейското изкуство. София, 1999, 199 с.
  • Никола Танев / Nicolas Taneff. София, 2000, 105 с.
  • Васил Стоилов (1904 – 1990). Сто години от рождението на художника. София, 2004, 215 c.
  • Гео Милев и българският модернизъм. София: Международна фондация „Гео Милев“, 2005, 168 c.
  • Никола Танев. Манхаймски дневник. София, 2008. ISBN 978-954-92323-1-8
  • Иван Милев 1897 – 1997.