Рудолф Ото
| Рудолф Ото Rudolf Otto | |
| германски теолог | |
 | |
| Роден |
25 септември 1869 г.
|
|---|---|
| Починал |
Марбург, Германия |
| Погребан | Марбург, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Университет на Ерланген |
| Философия | |
| Идеи | Numinous |
| Текстове | Идеята за святото |
| Повлиян | Фридрих Шлайермахер Имануел Кант |
| Повлиял | Мирча Елиаде Карл Густав Юнг Паул Тилих Карл Барт Мартин Хайдегер Ханс-Георг Гадамер Макс Хоркхаймер Лео Щраус |
| Рудолф Ото в Общомедия | |
Рудолф Ото (на немски: Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия – 6 март 1937, Марбург, Германия) e германски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 г. в Пайне, Прусия. Следва в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 г. става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Бреслауския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Понятието за Светия Дух при Лутер, 1898
- Животът и делото на Исус, 1901
- Как Шлайермахер преоткри религията, 1903
- Натуралистки и религиозен светоглед, 1904
- Религиозната философия на Кант и Фриз, 1909
- Святото, 1917
- Западно-източният мистицизъм, 1926
- Индийската религия на благодатта и християнството, 1930
- Божието Царство и Синът Човешки, 1934
- Трактат с напътствия за Бхагавад Гита, 1935
Издания на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Ото, Рудолф. Идеята за святото. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2014.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Из „Идеята за святото“, пасажи от Рудолф Ото на български език
- Мирослав Бачев, Свято и свещено. Рудолф Ото и „Das Heilige“, електронно списание LiterNet, 20 януари 2016, № 1 (194)
- Феноменология на святото, блог за Рудолф Ото и философия на религията, поддържан от Мирослав Бачев
|
