Рудари (етническа група)
| Рудари | |
 | |
| Език | румънски |
|---|---|
| Религия | православие |
| Сродни групи | цигани |
| Рудари в Общомедия | |
Рударите (на румънски: rudari) са етническа група, част от циганите. Произлизащи от Румъния, след отмяната на робството там през 1856 година те се разселват на Балканите и в Унгария, Словакия и Северна Америка. Говорят архаичен диалект на румънския[1] и са православни.
Рударите са наричани също с алтернативната транскрипция лудари, с имената байеши, бояши и баняши (от baie, „мина“), коритари, копанари, вретенари, фусари и лингурари (от lingură, лъжица – заради традиционният им поминък в производството на дървени прибори и съдове), мечкари, маймунари и урсари (от urs, „мечка“ – заради мечкарството, с което се занимават част от тях), златари и аурари (от aur, злато).
В България
[редактиране | редактиране на кода]В България рударите (или лудари) се самоидентифицират като власи или румънци. Понякога са наричани влашки цигани, но това наименование може да се отнася и за съвсем различни цигански групи, говорещи влашки цигански. Освен чрез обичайната миграция, част от рударите попадат в България и в резултат на румънската политика на колонизиране на Южна Добруджа - след Крайовската спогодба от 1941 година повечето румънски семейства се изселват, но не и циганите.
В миналото групата на рударите включва две подгрупи, обособени по професионален признак – на лингурарите (също вретенари, фусари), произвеждащи различни дървени изделия, и на урсарите (също мечкари, маймунари), дресиращи животни.[2] Има и няколко обособени регионални подгрупи - интрени, монтрени, камчияни и други.[3] До края на XX век урсарите често обикалят страната, предимно през топлия сезон, но този обичай е изчезва, а мечките и маймуните им са откупени от природозащитници. В наши дни разграничението между подгрупите е изчезнало.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алексей Пампоров. Ромското всекидневие в България. Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2006. ISBN 9789548872638. с. 70, 360.
- ↑ а б Стоянова 2017, с. 390.
- ↑ Еролова 2013, с. 20.
- Цитирани източници
- Еролова, Йелис и др. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София, Парадигма, 2013. ISBN 978-954-326-206-9.
- Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4.