Направо към съдържанието

Роналд Дуоркин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роналд Дуоркин
Ronald Dworkin
американски философ на правото

Роден
Починал

Учил вМодлин Колидж
Харвардски колеж
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
Философия на XXI век
ИнтересиФилософия на правото, политическа философия
ПовлиянЛърнид Хенд
Хърбърт Харт
Джон Ролс
ПовлиялРобърт Алекси
Джеръми Уолдрън
Право
ОбластКонституционно право
Работил вЙейлски университет
Университетски колеж Лондон
Нюйоркски университет
Семейство
СъпругаБетси Рос
Ирене Брендел
ДецаАнтъни Дуоркин
Дженифър Дуоркин

Уебсайт
Роналд Дуоркин в Общомедия

Роналд Майлс Дуоркин (на английски: Ronald Myles Dworkin, р. 11 декември 1931 — п. 14 февруари 2013) е правен теоретик, философ на правото и политически философ, един от най-добре известните съвременни представители на англо-американската традиция.

Роден през 1931 година, образован в Харвард и Оксфордския университет (като стипендиант на наградите Роудс). Един от възпитаниците на Х.Л.А. Харт, а по-късно и негов заместник в длъжността му на Оксфордски професор по юриспруденция. В края на 90-те години прекъсва активната си професорска роля в Оксфорд, но продължава в съвместената от по-рано роля в Нюйоркския университет, и поема нова (и по подразбиране по-задочна) функция към Университетски колеж Лондон.

Пътува активно и чете лекции в различни точки на света, но прекарва по-голяма част от времето си споделено между Великобритания и САЩ.

Умира от левкемия в Лондон на 14 февруари 2013 на 81-годишна възраст.[1]

Признание и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за член на Британската академия и за член на Американската академия на изкуствата и науките.

Получава много научни награди и отличия, сред които медала „Джеферсън“ (2005), медала „Луман“ в Германия (2006), Холбергова награда (2007)[2] и наградата „Балзан“ (2012)[3].

Почетен доктор на Пенсилванския университет (юни 2000)[4], Харвардския университет (юни 2009)[5] и Университета на Буенос Айрес (август 2011)[6].

  • Taking Rights Seriously. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1977.
    Да се отнасяме към правата сериозно. Превод от английски език Ивелина Иванова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 480 стр.[7]
  • The Philosophy of Law (Oxford Readings in Philosophy). Ed. New York: Oxford University Press, 1977.
  • A Matter of Principle. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1985.
  • Law's Empire. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1986.
  • Philosophical Issues in Senile Dementia. Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 1987.
  • A Bill of Rights for Britain. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press, 1990.
  • Life's Dominion: An Argument About Abortion, Euthanasia, and Individual Freedom. New York: Alfred A. Knopf, 1993.
  • Freedom's Law: The Moral Reading of the American Constitution. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1996.
  • Sovereign Virtue: The Theory and Practice of Equality. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2000.
  • A Badly Flawed Election: Debating Bush v. Gore, the Supreme Court, and American Democracy. Ed. New York: New Press, 2002.
  • From Liberal Values to Democratic Transition: Essays in Honor of Janos Kis. Ed. Budapest: Central European University Press, 2004.
  • Justice in Robes. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2006.
  • Is Democracy Possible Here? Principles for a New Political Debate. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2006.
    Възможна ли е демокрацията тук?. София: Критика и хуманизъм, 2010, 230 стр. ISBN 978-954-587-134-4[8]
  • The Supreme Court Phalanx: The Court's New Right-Wing Bloc. New York: New York Review Books, 2008.
  • Justice for Hedgehogs. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2011.
  • Religion Without God. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2013.
  1. In Memoriam: Professor Ronald Dworkin // Law.ucla.edu, 14 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
  2. Ronald Dworkin. Winner of the 2007 Holberg Prize // Holbergprisen.no. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
  3. Ronald Dworkin. Premio Balzan 2012 per Teoria e filosofia del diritto // Balzan.org. Посетен на 19 август 2018.
  4. COMMENCEMENT 2000: Honorary Degree Recipients - Almanac, Vol. 46, No. 27, 4/4/2000 // Upenn.edu, 4 април 2000. Посетен на 31 май 2017.
  5. Ronald Dworkin ’57 receives honorary doctorate from Harvard - Harvard Law Today // Law.harvard.edu, 5 юни 2009. Посетен на 31 май 2017.
  6. Ronald Dworkin receives honorary law doctorate from University of Buenos Aires // Law.nyu.edu, 22 ноември 2011. Посетен на 19 август 2018.
  7. Смисълът на индивидуалните права // Kultura.bg, 11 март 2004. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
  8. Възможна ли е демокрацията? Тук и сега? Разговор с участието на Антоанета Колева, Антоний Тодоров, Емил Григоров и Стилиян Йотов // Литературен вестник 22 (19). 16 юни 2010. с. 3, 12-13. Архивиран от оригинала на 2016-05-16.