Роналд Аженор
| Роналд Аженор | |
| Ronald Agénor | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Хаити |
| Роден | 13 ноември 1964 г. (на 59 г.)
|
| Живее в | Маями, Флорида, САЩ |
| Височина / Тегло | 180 cm |
| Кариера | |
| Професионална | 1983 |
| Оттеглил се | 2002 |
| Пари от наградни фондове | 2 014 601 щ.д. |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 221–256 |
| Титли от ATP | 3 |
| Най-висока позиция | 22 (8 май 1989) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 2-ри кръг 1990 |
| Ролан Гарос | 1/4 финал 1989 |
| Уимбълдън | 2-ри кръг 1989, 1993 |
| ОП на САЩ | 4-ти кръг 1988 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 26–58 |
| Най-висока позиция | 111 (14 юли 1986) |
| Турнири от Големия шлем | |
| Ролан Гарос | 1-ви кръг 1986, 1988 |
| ОП на САЩ | 1-ви кръг 1986 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | Хаити |
| Информацията е актуална към 20 септември 2024 | |
| Роналд Аженор в Общомедия | |
Роналд Жан-Мартен Аженор (на френски: Ronald Jean-Martin Agénor) е хаитянски тенисист роден в Мароко.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роналд Жан-Мартен Аженор е роден на 13 ноември 1964 г. в Рабат, Мароко. Син е на Фредерик Аженор, хаитянски дипломат в ООН и министър на земеделието на Хаити.[1] Той е най-младия от семейство с шест деца. Научава се да играе тенис в Лубумбаши, Заир (сега ДР Конго) през 1974 г. Открива състезателния тенис в Бордо, Франция през 1978 г. под опеката на брат си Лионел.[2] Класиран е, като номер 8 в света за юноши през 1982 г. и печели 2 титли за юноши в Шарлероа, Белгия и Монте Карло, Монако.[3]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Роналд Аженор е единствения хаитянин, който някога е влизал в Топ 25 в световната ранглиста на сингъл, достигадо световен номер 22 през май 1989 г. През кариерата си печели три титли от турнира ATP на сингъл.
Роналд Аженор участва три пъти на летни олимпийски игри, през 1984 г. (демонстрационно събитие), 1988 г. и 1996 г.[4]
През 1999 г. завършва годината като номер 98 в световната ранглиста и става първият играч на възраст над 35 години, завършил в топ-100 след Джими Конърс през 1992 г.
Оттегля се от професионалния тенис през 2002 г. и отваря тенис академия „Роналд Аженор“ в Лос Анджелис, Калифорния.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]ATP финали (5 титли; 9 финала)
[редактиране | редактиране на кода]| П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Загуба | 0–1 | 1987 |  Суис Оупън
|
Гран При | Клей |  Емилио Санчес
|
2–6, 3–6, 6–7(5–7) |
| Загуба | 0–2 | 1987 |  ATP Бордо
|
Гран При | Клей | Емилио Санчес
|
7–5, 4–6, 4–6 |
| Загуба | 0–3 | 1987 | Суис Индорс
|
Гран При | Килим (з) | Яник Ноа
|
6–7(6–8), 4–6, 4–6 |
| Загуба | 0–4 | 1988 | ATP Бордо
|
Гран При | Клей |  Томас Мустер
|
3–6, 3–6 |
| Победа | 1–4 | 1989 |  Атина Оупън
|
Гран При | Клей |  Кент Карлсон
|
6–3, 6–4 |
| Победа | 2–4 | 1990 |  Хипо Груп Интернешънъл
|
Световни серии | Клей | Тарик Бенхабилс
|
3–6, 6–4, 6–3 |
| Победа | 3–4 | 1990 |  Европа Индор
|
Световни серии | Килим (з) |  Александър Волков
|
4–6, 6–4, 7–6(10–8) |
| Загуба | 3–5 | 1993 | Швеция Оупън
|
Световни серии | Клей | Хорст Скоф
|
5–7, 6–1, 0–6 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sundiata Djata. Blacks at the net : Black achievement in the history of tennis. 1. Syracuse, New York, Syracuse University Press, 2008. ISBN 978-0815608981. с. 110–116.
- ↑ Ronald Agénor, un nouvel Haitien au Hall of Fame // 5 July 2018.
- ↑ ITF|Ronald Agenor Juniors Singles Overview // 1982. Посетен на 2021-09-16.
- ↑ Ronald Agenor
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Роналд Аженор в сайта на ATP
- Роналд Аженор в сайта на ITF
- Роналд Аженор в сайта на Davis cup