Роман Кармен
| Роман Кармен | |
| съветски режисьор, сценатист, кинодокументалист и военен кореспондент | |
 | |
| Роден |
17 ноември 1906 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Партия | КПСС |
| Активен период | от 1932 г. до 1978 г. |
| Работил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Награди | Държавна награда на СССР медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на социалистическия труд народен артист на СССР Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда Медал „За отбраната на Сталинград“ Медал „За превзенането на Берлин“ Ленинска премия Национална награда на ГДР |
| Уебсайт | |
| Роман Кармен в Общомедия | |
Роман Лазаревич Кармен (29 ноември 1906 г. Одеса, Руска империя – 28 април 1978 г. Москва, Съветски съюз) е съветски режисьор, сценатист, кинодокументалист и военен кореспондент от еврейски произход.
Живот и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Истинското му име е Роман Корнман. Кармен е псевдонимът на баща му Лазар Корнман, известен журналист от Одеса.[1] От 1923 до 1930 г. работи като фотограф-репортер във вестник „Огоньок“. През 1932 г. завършва обучението си за оператор във ВГИК. От 1930 г. започва работа в студията за документално кино (днес известни като Руска централна филмова и видеостудия за кинохроника, документални и образователни филми) в Москва. През 1939 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Между 1936 и 1939 г. живее в Испания. Той става известен с филм, който прави по време на Гражданската война в Испания и печели признанието на режисьори от всички политически убеждения.[2]
Работи на фронтовата линия през Втората световна война, ръководейки група оператори. На 23 юли 1944 г. съветските войски откриват нацисткия концентрационен лагер Майданек за първи път в историята на войната. Майданек е първото официално доказателство за „промишленото клане“, извършено от нацистите. Кармен остава шокиран от нивите със зеле, в които пепелта от комините на крематориумите, в които са игаряни лагеристите, се използва за тор, заснема отблизо и прави впечатляващи кадри. Изображенията обаче дълго време не се разпространяват в световните медии, защото се смятат за съветска пропаганда.[3]
От 1960 г. ръководи обучението на студенти по документално кино във ВГИК. Той също така продуцира много произведения за документалното кино.
Роман Кармен е удостоен със званието почетен артист на Република Азербайджан през 1959 г., Народен артист на Съветския съюз през 1971 г. и Герой на социалистическия труд през 1971 г.[4] Погребан е с церемония в Москва.[5]
Филмови стилове
[редактиране | редактиране на кода]Документалният стил на Кармен е едновременно ефектен и противоречив. Последователното повторение на ключови кадри е неговата отличителна черта. Той документира вдигането на обсадата на Ленинград през 1942 г. (Ленинград в борьбе, 1942 г.), победата на Виетмин при обсадата на Диен Биен Фу през 1955 г. (Вьетнам, 1955 г.) и нахлуването в Куба от екстремисти, водени от Фидел Кастро. През 1956 г. той документира слизането от кораба „Гранма“ от първо лице.
През 2001 г. френските режисьори на документални филми Доминик Шапюи и Патрик Барберис заснемат 90-минутен филм, наречен „Роман Кармен: Луд от киното в служба на революцията“.[6] На следващата година Барберис публикува критичен негов портрет, наречен „Римският Кармен, Червената легенда“.[7]
Съветска пропаганда
[редактиране | редактиране на кода]Кармен е комунист и документира възхода на комунизма в Югоизточна Азия през 50-те години на XX век и в Южна Америка през 60-те години. Той получава лично разрешение за достъп до Мао Дзе-Дун в Китай, Хо Ши Мин във Виетнам, Фидел Кастро в Куба и президента социалист Салвадор Алиенде в Чили. Заснема Испанската гражданска война и Великата отечествена война. Пътува през целия си живот, за да отразява битките при Москва и Ленинград през Втората световна война и Първата война в Индокитай.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Roman Karmen // yadvashem.org. Архивиран от оригинала на 14 декември 2017. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Roman Karmen,7 1 ; A Top Film Maker In the Soviet Union // nytimes.com, 30 април 1978. Архивиран от оригинала на 27 юни 2020. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Greatest Events of WWII in Colour // netflix.com. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Roman Karmen // kinoglaz.fr. Архивиран от оригинала на 7 юли 2020. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Roman Karmen, un cinéaste au service de la révolution // youtube.com. Архивиран от оригинала на 14 септември 2007. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Dominique Chapuis & Patrick Barbéris, Kuiv Productions. Déposez votre proposition pour ARTE, la plateforme culturelle européenne de service public // Arte France. Архивиран от оригинала. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Roman Karmen, une légende rouge Broché // Dominique Chapuis & Patrick Barbéris, 29 юни 2011. Архивиран от оригинала на 14 септември 2007.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman Karmen в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
