Родолфо Гучи
| Родолфо Гучи Rudolfo Gucci | |
 | |
| Други имена | Маурицио Д'Анкона |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Родители | Гучо Гучи и Аида Кривели |
| Брачен партньор | Сандра Равел |
| Деца | Маурицио Гучи |
| Уебсайт | |
| Родолфо Гучи в Общомедия | |
Родòлфо Гучи (на италиански: Rudolfo Gucci), известен със сценичното име Маурѝцио Д'Анкòна (Maurizio D'Ancora; 16 юли 1912, Флоренция, Италия – 15 май 1983, Милано, пак там), е италиански актьор и предприемач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Флоренция като син на Аида Калвели и Гучо Гучи,[1] основател на едноименната модна къща. Има четирима братя и една сестра.
Родолфо е открит от датския филмов режисьор Алфред Линд в търсене на ново лице за мъжката роля в немия филм „Момичетата, не се шегувайте“ (Ragazze non scherzate) до филмовата дива Леда Глория. Марио Камерини през 1929 г. го избира за филма „Релси“ (Rotaie), заснет и пуснат като ням филм и през 1931 г. е разпространен отново, този път озвучен, което е началото на успешна кариера за Гучи като актьор.[2] Той използва сценичното име Маурицио Д'Анкона.
Гучи се посвещава на актьорската кариера до края на Втората световна война, оставайки свързан с киното само като колекционер: колекционира откъси от документални филми, посветени на Хитлер и Мусолини, създавайки свои собствени колажи.[3]
През 1944 г. се жени за актрисата от швейцарско-немски произход Сандра Равел (16 януари 1910 – 13 август 1954) във Венеция, с която се запознава по време на снимките на филма „На тъмно заедно“ (Al buio insieme).[4][5] На 26 септември 1948 г. се ражда единственото им дете Маурицио, кръстен на сценичното име на баща му.[4] През 1952 г. Родолфо и братята му Алдо и Васко отиват в Ню Йорк, за да открият първия магазин на Гучи извън Италия, само две седмици преди смъртта на баща им.[1] след което Родолфо се връща към семейния бизнес. През 1967 г. той създава шала „Гучи Флора“ за Грейс Кели.[5]
След смъртта на брат им Васко през 1974 г. Родолфо и Алдо разделят бизнеса. Децата на Алдо обаче смятат, че Родолфо не е допринесъл достатъчно за растежа на компанията. В опита си да увеличи печалбите Алдо създава дъщерна компания за парфюми, като получава 80% от имуществото си за себе си и за трите си деца. Това съперничество в крайна сметка се превръща в семейна вражда.[6]
Родолфо Гучи умира в Милано през 1983 г. на 70-годишна възраст[7] След смъртта му неговият син Маурицио Гучи наследява мажоритарния дял в компанията и става неин най-голям акционер.
Културно наследство
[редактиране | редактиране на кода]Във филма на Ридли Скот от 2021 г. „Домът на Гучи“ за семейство Гучи Маурицио Д'Анкора е изигран от Джереми Айрънс.[8]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Момичетата, не се шегувайте (Ragazze non scherzate), от Алфред Линд (1929)
- Релси (Rotaie), от Марио Камерини (1931)
- Фигаро и неговият велик ден (Figaro e la sua gran giornata), от Марио Камерини (1931)
- Дяволската ваканция (La vacanza del diavolo), от Джак Салватори (1931)
- Старата дама (La vecchia signora), от Амлето Палерми (1931)
- Пет към нула (Cinque a zero), от Марио Бонар (1932)
- Венера (Venere), режисиран от Никола Фаусто Нерони (1932)
- Далечният глас (La voce lontana), от Гуидо Бриньоне (1933)
- В тъмното заедно (Al buio insieme), от Дженаро Ригели (1933)
- Слугинята господарка (La serva padrona), от Джорджо Манини (1934)
- Каналът на ангелите (Il canale degli angeli), режисиран от Франческо Пазинети (1934)
- Онези двама (Quei due), от Дженаро Ригели (1935)
- Златна стрела (Freccia d'oro), режисиран от Пиеро Балерини и Корадо Д'Ерико (1935)
- Casta Diva, от Кармине Галоне (1935)
- Териториална милиция (Milizia teritoriale), от Марио Бонар (1935)
- Джиневра дели Алмиери (Ginevra degli Almieri), режисиран от Гуидо Бриньоне (1935)
- Посланикът (L'ambasciatore), от Балдасаре Негрони (1936)
- Скитническа сватба (Nozze vagabonde), от Гуидо Бриньоне (1936)
- Предшественикът (L'antenato), от Гуидо Бриньоне (1936)
- Нина, не бъди глупава (Nina, non far la stupida), от Нунцио Маласома (1938)
- Баба Фелисита (Nonna Felicita), от Марио Матоли (1938)
- Хотелът на отсъстващите (L'albergo degli assenti), режисиран от Рафаело Матарацо (1939)
- Сърцебиене (Batticuore), от Марио Камерини (1939)
- Ничия земя (Terra di nessuno), от Марио Бафико (1939)
- Границите на Сен Сир (Le educande di Saint-Cyr), от Дженаро Ригели (1939)
- Нощта на подигравките (La notte delle beffe), от Карло Кампогалиани (1939)
- Завладяването на въздуха (La conquista dell'aria), от Ромоло Марчелини (1939)
- Документът (Il documento), режисиран от Марио Камерини (1939)
- Благоприличен скандал (Scandalo per bene), режисиран от Езодо Пратели (1940)
- Сто хиляди долара (Centomila dollari), режисиран от Марио Камерини (1940)
- Завръщане (Ritorno), от Геза фон Болвари (1940)
- Дон Паскуале (Don Pasquale), режисиран от Камило Мастрочинкуе (1940)
- Кралят на цирка (Il re del circo), от Тулио Коваз и Ханс Хинрих (1941)
- Най-сетне сам (Finalmente soli), от Джакомо Джентиломо (1942)
- Лелята на Карло (La zia di Carlo), режисиран от Алфредо Гуарини (1942)
- Седемте гряха (I sette peccati), от Ласло Киш (1942)
- Фабриката на неочакваното (La fabbrica dell'imprevisto), режисиран от Якопо Комин (1942)
- Хазарт (Gioco d'azzardo), от Парсифал Баси (1943)
- Специални кореспонденти (Inviati speciali), от Ромоло Марчелини (1943)
- Приключението на Анабела (L'avventura di Annabella), от Лео Менарди (1943)
- Нашият ближен (Il nostro prossimo), режисиран от Герардо Герарди, Алдо Роси (1943)
- Жената от планината (La donna della montagna), от Ренато Кастелани (1943)
- Късметът (La buona fortuna), от Фернандо Черкио (1944)
- Простият живот (La vita semplice), от Франческо Де Робертис (1945)
- Бирагин (Biraghin), от Кармине Галоне (1946)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б GUCCIO GUCCI // Архивиран от оригинала на 2018-03-16. Посетен на 2022-8-2.
- ↑ The Folklore of Consensus: Theatricality in the Italian Cinema, 1930–1943. SUNY Press. ISBN 9780791438039. с. 182.
- ↑ «È morto Gucci, re della moda» La Stampa del 16 maggio 1983
- ↑ а б The House of Gucci: A Sensational Story of Murder, Madness, Glamour, and Greed. Harper Collins, 2012-05-08. ISBN 978-0-06-222267-1. с. 16.
- ↑ а б Guccio Gucci // Посетен на 2022-8-2.
- ↑ PrimeTime: Gucci, Glamour and Greed // Посетен на 2022-8-2.
- ↑ Rodolfo Gucci Is Dead at 71; Brother in Leather Goods Firm (Published 1983) // 1983-05-16.
- ↑ House of Gucci Cast vs. Real Life // Посетен на 2022-8-2.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maurizio D'Ancona в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
