Направо към съдържанието

Маурицио Гучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маурицио Гучи
Maurizio Gucci
италиански предприемач
Роден
Починал
27 март 1995 г. (46 г.)
ПогребанСен Мориц, Швейцария
Националност Италия
Семейство
РодГучи
БащаРодолфо Гучи
МайкаСандра Равел
СъпругаПатриция Реджани (1972 - 1994)
ПартньорШери Маклафлин Лaуд (1984 - 1990)
Паола Франки (1992 - 1995)
ДецаАлесандра Гучи
Алегра Гучи

Маурицио Гучи (на италиански: Maurizio Gucci; 26 септември 1948, Флоренция, Италия – 27 март 1995, Милано, Италия[1]) е италиански предприемач, президент на Модна къща „Гучи“ от 1983 до 1993 г. Убит е по нареждане на бившата си съпруга Патриция Реджани.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Бащата на Маурицио – Родолфо Гучи.

Маурицио е единствено дете на Родолфо Гучи с псевдоним Маурицио Д'Анкона (16 юли 1912 - 15 май 1983) – италиански актьор и предприемач, и Александра Винкелхаузер Рати с псевдоним Сандра Равел (16 януари 1910 - 13 август 1954) – италианска актриса от немско-швейцарски произход. Внук е на Гучо Гучи – основател на Модна къща „Гучи“.

Завършва право в Католическия университет на Светото сърце в Милано. През 1972 г. се мести в Ню Йорк, за да работи за „Гучи“ с чичо си Алдо Гучи.[2] В началото на 80-те години живее в луксозен мезонет в Олимпийската кула, подарен му от баща му.[3][4]

През 1982 г. се завръща в Милано, а през 1983 г. започва съдебна война срещу чичо си за контрол над „Гучи“, след като става мажоритарен акционер в компанията след смъртта на баща си през 1983 г.[5][6][7] Той също така наследява активи от над 800 млрд. италиански лири (еквивалентни на приблизително 1,3 млрд. евро днес). По време на президентството си той избира три ключови личности за бъдещето на Гучи: Доменико Де Соле, нает като мениджър през 1984 г., Доон Мело, наета през 1989 г. като издателка и дизайнерка на prêt-à-porter, и Том Форд през 1990 г.

През 1986 г. бяга в Швейцария, за да избегне съдебно преследване, след като чичо му Алдо, търсейки отмъщение, го обвинява, че е фалшифицирал подписа на баща си, за да избегне плащането на данъци върху наследството. Първоначално е признат за виновен, но по-късно е оправдан.[8][9] През 1988 г. 47,8% от акциите на Гучи са продадени на базирания в Бахрейн инвестиционен фонд Инвесткорп.[10]

Маурицио Гучи става председател на група „Гучи“ през 1989 г.[8] От 1991 до 1993 г. финансите на Гучи са на червено. Той е обвинен в харченето на екстравагантни суми пари за централата на компанията във Флоренция и в Милано.[11] Той продължи да продава останалите си акции в „Гучи“ през 1993 г. за 170 млн. долара на Инвесткорп – компания на Немир Кирдар, слагайки край на асоциацията на сем. Гучи с компанията.[12][13]

На 27 март 1995 г. Маурицио Гучи е убит на 46-годишна възраст от Бенедето Черауло в портиерната на сградата, където се намират офисите на една от неговите компании. Погребението е в църквата „Сан Карло ал Корсо“ в Милано на 4 април 1995 г.[14] През 1997 г. Патриция Реджани, бившата съпруга на Маурицио, е идентифицирана като подбудителка на убийството. Реджани и Черауло, както и още трима съучастници, са арестувани през 1997 г. и са пратени в затвора.[1][15] Според прокурорите мотивите на Реджани са смесица от ревност, пари и негодувание към бившия ѝ съпруг.[16] Тя е осъдена на 29 години затвор, но излежава 18[17] и е освободена през октомври 2016 г.[18]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. Маурицио Гучи среща Патриция Реджани (род. на 2 декември 1948 г.) на парти. Реджани израства в бедно семейство и не познава баща си. Когато е на 12 г., майка ѝ се омъжва за богат италиански предприемач, който я осиновява.[19][20]

Гучи и Реджани се женят на 28 октомври 1972 г. в църквата „Сан Сеполкро“ в Милано въпреки съпротивата на баща му Родолфо, който първоначално не одобрява брака им, наричайки Патриция „социална катерачка, която не мисли за нищо друго освен за пари“.[3][4] Имат две дъщери заедно: Алесандра (род. на 28 юни 1976 г.) и Алегра (род. на 27 януари 1981 г.).[21]

На 21 март 1985 г. Маурицио казва на съпругата си Патриция, че отива на кратко бизнес пътуване до Флоренция. На 22 март той праща приятел да ѝ каже, че няма да се върне и че бракът им е приключил. Двамата се смятат за разделени.[22][23] През 1994 г. двамата официално се развеждат и като част от споразумението Реджани трябва да получи еквивалента на годишна сума от 1 млрд. лири.

От 1984 до 1990 г. Гучи има връзка с Шери Маклафлин Лaуд (р. 1958 г.) – американски модел от Ориндж, Кънектикът. Двамата се срещат в Порто Черво в Сардиния по време на Световното първенство в клас 12 метра за предстоящата Купа на Америка през 1987 г., след като Маклафлин Лaуд се присъединява към ветроходния екипаж на Маурицио за събитието, тренирайки и обучавайки другите членове на екипажа на Гучи. И двамата са женени по това време. Тя твърди, че Гучи напуска жена си през 1985 г. заради връзката си с нея. Маклафлин Лaуд се развежда със съпруга си през 1988 г. и Гучи ѝ наема апартамент в Ню Йорк. Той също ѝ плаща за редовни полети с Конкорд между САЩ и Лондон или Париж, за да го посети, и често я води в Сейнт Мориц, Швейцария, в черната си спортна кола Ферари.[24][25] Тя си намира работа в Сотбис и се мести в Лондон, което улеснява виждането ѝ с Маурицио. Същата година той се принуждава да напусне останалите членове на семейството си от модната компания. Постепенно обаче драмата между Гучи и бившата му съпруга Патриция, както и постоянното пътуване между САЩ и Европа започват да тежат на Маклафлин Лaуд и през 1989 г. двамата прекратяват връзката си.

През 1990 г. Гучи започва да се среща с Паола Франки,[26] негова приятелка от детството, която е присъствала на сватбата му с Патриция, след като двамата се срещат в частен клуб в Сейнт Мориц, Швейцария.[23][27][28] И двамата са в нещастни бракове (Франки се развежда през 1991 г.,[29][30] а Маурицио – през 1994 г.).

През 2022 г. по-малката дъщеря на Маурицио, Алегра Гучи, издава книгата си „Край на игрите“ (на италиански: Fine del Giochi), в която говори за последиците от убийството на баща ѝ и за осъждането на майка ѝ.[23][31]

Към 2022 г. Маурицио има трима внуци чрез дъщерите си Алесандра и Алегра, които се омъжват след смъртта му. Алесандра Гучи има един син от съпруга си и тримата живеят в Швейцария.[32] Алегра Гучи се омъжва за Енрико Барбиери в Сейнт Мориц, Швейцария, на гражданска церемония на 24 ноември 2011 г. и след това на религиозна церемония на 20 декември 2011 г. Двойката има две малки деца.[23]

Културно влияние

[редактиране | редактиране на кода]
  • Франка Леозини, водеща на италианската телевизионна програма „Проклети истории“ (Storie maledette), интервюира Джузепина „Пина“ Ауриема (гледачка, с която се сближава Патриция по време на брака ѝ) през 2000 г. и Патриция Реджани през 2002 г.[33]
  • През 2008 г. италианският сериал „Криминале“ (Delitti) се занимава със случая.
  • През 2020 г. излиза „Лейди Гучи - историята на Патриция Реджани (Lady Gucci - La storia di Patrizia Reggiani), документален филм, излъчен по телевизионния канал Discovery+ Italia.[34]
  • През 2021 г. излиза игралният филм „Домът на Гучи“, режисиран от Ридли Скот и базиран на книгата „Домът на Гучи: Сензационна история на убийство, лудост, блясък и алчност“ (House of Gucci: A Sensational Story of Murder, Madness, Glamour, and Greed) от Сара Гей Фордън.[35] Маурицио Гучи и Патриция Реджани са изиграни съответно от Адам Драйвър и Лейди Гага.[35] Сем. Гучи прави изявление за изобразяването на семейството и убийството: „Въпреки че филмът твърди, че разказва „истинската история“ на семейството, разказът е всичко друго, но не и точен, изобразяващ Алдо Гучи – президент на компанията в продължение на 30 години – и други членове на семейство Гучи, които са били главни герои на добре документирани събития, като хулигани, невежи и нечувствителни към света около тях."[36] През януари 2021 г. Патриция Реджани споделя в интервю, че одобрява избора Лейди Гага да играе ролята ѝ във филма, добавяйки, че „тя е гений“. Няколко месеца по-късно обаче по време на друга своя медийна поява Реджани заявява, че е обидена от липсата на желание от страна на Гага да се срещне с нея. Според Реджани, „не става въпрос за пари..., става въпрос за разум и уважение“. В отговор на изказването ѝ продуцентите потвърждават, че не желаят актрисата да се среща с Реджани и не възнамеряват да „популяризират или изразяват подкрепа към ужасното ѝ престъпление“. Относно истинността на актьорската игра на Лейди Гага от екипа уверяват, че тя е изгледала достатъчно архивни кадри, документални филми и е чела книги за живота на Реджани.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б L’omicidio di Maurizio Gucci, su il Post, 27 marzo 2015. URL consultato l'11 agosto 2021.
  2. ↑ The House of Gucci: A Complete History and Timeline // WWD. Посетен на 5 August 2021.
  3. ↑ а б The Gucci wife and the hitman: fashion's darkest tale // 24 July 2016.
  4. ↑ а б House of Gucci Cast vs. Real Life // E!. Посетен на 2 August 2021.
  5. ↑ Forden, Sara G. The House of Gucci: A Sensational Story of Murder, Madness, Glamour, and Greed. Harper Collins, 8 May 2012. ISBN 978-0-06-222267-1.
  6. ↑ Rodolfo Gucci Is Dead at 71; Brother in Leather Goods Firm (Published 1983) // The New York Times. 16 May 1983. Посетен на 12 October 2020.
  7. ↑ Gucci, Patricia. chapter 21 // In the Name of Gucci: A Memoir. Crown/Archetype, 10 May 2016. ISBN 978-0-8041-3894-9.
  8. ↑ а б GUCCI RESTORES ITS TARNISHED IMAGE // Financial Review. 19 October 1990. Посетен на 1 August 2021.
  9. ↑ GUCCI'S TURNAROUND: FROM THE PRECIPICE TO THE PEAK IN 3 YEARS // WWD. Посетен на 1 August 2021.
  10. ↑ INVESTCORP BUYS HALF OF GUCCI | JOC.com // www.joc.com. Посетен на 9 August 2020.
  11. ↑ Tagliabue, John. INTERNATIONAL BUSINESS: Gucci Gains Ground With Revival of Style;Belt-Tightening in the Work Force And Lavish Spending on Marketing // The New York Times. 14 December 1995. Посетен на 9 August 2020.
  12. ↑ Gucci Facts // Irish Times. 8 May 1998. Посетен на 31 July 2021.
  13. ↑ STORIE DI CALABRESI LONTANI DA CASA – DOMENICO DE SOLE // Архивиран от оригинала на 2022-03-11. Посетен на 2022-8-2.
  14. ↑ MILANO ASSENTE AI FUNERALI DI GUCCI // Посетен на 2022-8/-2.
  15. ↑ Chi uccise l' ultimo dei Gucci // Посетен на 2022-8-2.
  16. ↑ Where is Patrizia Reggiani Now? // 19 March 2021.
  17. ↑ Exclusive: Allegra Gucci Speaks to Vanity Fair About Her Mother, Her New Book, and What She Thinks of House of Gucci // Посетен на 2022-8-2.
  18. ↑ Squires, Nick. Italy's 'Black Widow' Gucci heiress who ordered ex-husband's murder entitled to nearly £1 million a year from his estate // The Telegraph. 10 February 2017.
  19. ↑ "Gaga finished wearing a wedding dress Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.". min.news. 8 April 2021. Посетен на 2 август 2022 г.
  20. ↑ "Patrizia Reggiani: From Lady Gucci to Black Widow Архив на оригинала от 2021-11-01 в Wayback Machine.". tenpiecesofeight.com. 25 May 2021. Посетен на 2 август 2022 г.
  21. ↑ Chi sono Alessandra e Allegra Gucci, figlie di Gucci e della Reggiani // Посетен на 2022-8-2.
  22. ↑ Family Business on the Couch: A Psychological Perspective. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 978-0-470-51671-3. с. 102.
  23. ↑ а б в г Exclusive: Allegra Gucci Speaks to Vanity Fair About Her Mother, Her New Book, and What She Thinks of House of Gucci // Vanity Fair.
  24. ↑ SECOND ACTS; A Dark Gucci's Sunshine // The New York Times.
  25. ↑ At Last, Girlfriend in House of Gucci Murder Drama Speaks Out // Bloomberg.
  26. ↑ LE DONNE DI MAURIZIO TRA BEGHE ED EREDITA' // Посетен на 2022-8-2.
  27. ↑ 'Black Widow' hounded Gucci heir, then had him shot // The Times. 26 September 2010. Посетен на 2 August 2021.
  28. ↑ LA STANCHEZZA DI LADY GUCCI // Посетен на August 2, 2021.
  29. ↑ FAMIGLIA // Design & Fashion Magazine. 22 September 2019. Архивиран от оригинала на 2021-11-01. Посетен на 2022-08-02.
  30. ↑ The Gucci wife and the hitman: fashion's darkest tale // The Guardian. 24 July 2016.
  31. ↑ Lady Gaga movie is an insult to family, says Gucci heiress // The Times.
  32. ↑ Where are Gucci’s daughters now: They are married and don’t talk to their mother // The Netline.
  33. ↑ Sono sempre io, 'La Gucci' - Patrizia Reggiani Gucci // Посетен на 2022-8-2.
  34. ↑ Lady Gucci La storia di Patrizia Reggiani // Посетен на 2022-8-2.
  35. ↑ а б House of Gucci, il trailer del film con Adam Driver e Lady Gaga // Архивиран от оригинала на 2023-04-26. Посетен на 2022-8-2.
  36. ↑ Vivarelli, Nick. Gucci Family Issues Fuming Statement Over Their Portrayal in Ridley Scott’s ‘House of Gucci’ // Variety. Посетен на 2022-02-02. (на американски английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murizio Gucci и страницата Maurizio Gucci в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маурицио_Гучи&oldid=12387730“.