Направо към съдържанието

Роберто Оливети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роберто Оливети
Roberto Olivetti
италиански предприемач и мениджър
Роден
Починал
27 април 1985 г. (57 г.)

Националност Италия
Учил вИкономика и търговия, Университет Бокони, Милано
Бизнес администрация, Харвардски университет, САЩ
Работилпредприемач, мениджър
Семейство
БащаАдриано Оливети
МайкаПаола Леви
Братя/сестриЛидия
Анна
Лаура Адриана (полусестра)
СъпругаВитория Берла
Анна Ногара
Елиза-Мария Бучи Казари
ДецаДезире

Роберто Оливети (на италиански: Roberto Olivetti) е италиански предприемач и мениджър на Оливети, един от основните архитекти на трансформацията ѝ от металообработваща компания в компания, занимаваща се с електроника. Той е най-големият син на Адриано Оливети – едно от основните действащи лица на 20 век в Италия и е внук на Камило Оливети – създателят на първата фабрика за пишещи машини в Италия.

Името му е свързано с развитието на професионалната електроника в Италия.

Роберто е съосновател и президент на Генералното дружество за полупроводници (Società Generale Semiconduttori, накратко SGS) – италианска компания, оперираща в проектирането и изграждането на интегрални схеми, по-специално на диоди и транзистори за производство на компютри и телекомуникационно оборудване.

Бащата на Роберто – Адриано Оливети

Роберто Оливети е роден в град Торино, Пиемонт, Кралство Италия на 18 март 1928 г. Той е най-големият син на Адриано Оливети – собственик на компанията Оливети, по онова време произвеждаща механични калкулатори, и на първата му съпруга Паола Леви – еврейка, сестра на писателката Наталия Гинзбург и на приятеля и колега на Адриано – Джино Леви Мартиноли. Има две по-малки сестри – Лидия (* 1933, † 2018) и Анна (* 1937), родена от връзката на майка му с писателя и художника Карло Леви и припозната от баща им. Има и една по-малка полусестра – Лаура Адриана (* 6 декември 1950, † 19 декември 2015) от втория брак на баща му с Грация Галети.

След развода на родителите си през 1938 г. той живее предимно с майка си Паола и със сестрите си Лидия и Анна, особено в годините, когато баща им е политически изгнаник в Швейцария (1944 – 1945).[1]

Учи в Класическия лицей към Института на отците сколопи[2] в Манастира на Св. Бартоломей (познат и като Badia Fiesolana) близо до град Фиезоле (Тоскана).

След това следва във Факултета по икономика и търговия на Университет „Бокони“ в Милано, където защитава дипломна работа по методологическа статистика на 28 юни 1952 г.[3]

След дипломирането си Роберто отговаря за филиала на Оливети в град Верона в продължение на година, след което отива в САЩ и специализира бизнес администрация в Харвардския университет в Бостън през 1954 г.

Elea 9003

След завръщането си в Италия през 1955 г. той става сътрудник на Генералната административна дирекция на Оливети и има задачата да осъществи навлизането на дружеството в областта на електронните изчисления. Именно на него се дължи фактът, че Оливети в края на 60-те и началото на 70-те години поема по пътя на преодоляване на традиционния имидж на фабрика за калкулатори и пишещи машини, за да започне да се превръща във водеща компания в областта на офисната автоматизация.[4]

Роберто разработва изцяло характерната за баща му Адриано матрица, индустриална и културна едновременно чрез иновация в дългосрочен план на продуктите, процесите и подбора на хора.[1] Той следи с интерес пионерските разработки на Лабораторията за електронни изследвания на Оливети в квартал Барбаричина в град Пиза, по-късно преместена в квартал Борголомбардо на град Сан Джулиано Миланезе и впоследствие в градчето Преняна Миланезе. Роберто съдейства за нейното откриване през 1955 г. и я подкрепя активно занапред. Начело на лабораторията е назначен инженер Марио Джу – син на служител в Китайското посолство в Рим. През 1957 г. тя създава работещ прототип, а в края на 1959 г. представя на пазара Elea 9003 (последвана от 6001 и 4001) – първата машина на света изцяло от транзистори[5] и първата изчислителна машина, направена в Италия. Elea 9003 предлага производителност, напълно конкурентна по онова време на продуктите на големите световни производители.[6]

Пионерската роля на Роберто Оливети в областта на италианската електроника придобива нови измерения, когато става президент на SGS (Società Generale Semiconduttori),[7] основана в на 16 октомври 1957 г. в град Аграте Брианца[8] от Оливети и Telettra в сътрудничество с американската Fairchild Semiconductor.[1] През 1968 г. Fairchild прекратява партньорството и Оливети продава компанията на италианския холдинг STET – финансовото дружество на италианското телекомуникационно дружество IRI. На 29 декември 1972 г. SGS се слива с италианската ATES, произвеждаща и сглобяваща електронни и електромеханични компоненти, и така се ражда SGS-Ates Electronic Components. Последната по-късно става SGS Microelettronica – единствената италианска компания, работеща в сферата на производството на полупроводникови устройства. Тя впоследствие става италианско-френска мултинационална компания с името STMicroelectronics.[9]

През 1957 г. Роберто се жени за Витория Берла (Vittoria Berla) – сестра на негов сътрудник, културна и образована жена, но бракът трае едва 1 година.

През 1958 г. той става Генерален административен директор на Оливети.

През 1960 г. в Лондон се жени за миланската актриса и певица Анна Ногара (Anna Nogara),[10] от която има дъщеря Дезире с кръщелното име Лавиния (Desire Lavinia Olivetti; * 6 юни 1963) – бъдеща педагожка, която от 2016 г. е вицепрезидентка на Фондация „Адриано Оливети“.[11]

Известно време след неочакваната смърт на баща си през 1960 г. и след трагичната смърт на инженер Марио Джу на 37-годишна възраст през 1961 г. Роберто придобива по-голяма роля в Оливети и през 1962 г. става неин Главен изпълнителен директор заедно с братовчед си Камило. Той е на тази длъжност до 1964 г. През 1962 г. е създаден Отдел „Електроника“ на Оливети, в който се влива и Лабораторията за електронни изследвания. Роберто се бори активно срещу продажбата на отдела. Финансовите затруднения на дружеството водят до това, че скоро неговата длъжност е дадена на Аурелио Печеи, подкрепян от новите акционери на Оливети (Пирели, Фиат, Медиобанка, IMI, Ла Чентрале). На 31 август 1964 г. 75% от Отдел „Електроника“ на Оливети е продаден на американската корпорация Дженерал Илектрик.

След смъртта на баща си Адриано през 1960 г. Роберто е председател на Триеналето на Милано[12] през 1962 г., сътрудничи с Националния институт по градоустройството (Istituto Nazionale di Urbanistica), ръководи основаното от баща му Издателство на Общността (Edizioni di Comunità) и популяризира културни и редакторски инициативи, включително създаването на издателство „Аделфи“ (Adelphi). През 1962 г. заедно с най-близките членове на сем. Оливети основава Фондация „Адриано Оливети"[13] с цел да събира и развива гражданския, социалния и политическия ангажимент, отличаващ работата на Адриано Оливети през целия му живот.[14]

Programma 101

Между 1962 и 1964 г. Роберто остава в тесен контакт с малката група на изследователи от групата на Елеа начело с инж. Пиер Джорджо Перото, който разработва настолния програмируем калкулатор Programma 101 и който намира в Роберто валиден събеседник в компанията в подкрепа на проекта. Programma 101 е представен през 1965 г. в Ню Йорк и е приветстван като първият настолен програмируем калкулатор света.[1]

През 1967 г. Роберто се завръща като Главен изпълнителен директор на Оливети заедно с Бруно Йарах. Присъствието на двама директори отразява, според самия Перото, трудностите в управлението, с които се сблъсква Оливети.[15] През 1971 г. той напуска тази длъжност, но остава вицепрезидент на дружеството и впоследствие член на Управителния му съвет.

Неговият мениджърски ангажимент го довежда до Управителните съвети на Конфиндустрия (основната представителна организация на италианските производствени компании и на тези в сферата на услугите), Bank of America, Mediocredito centrale, Cigahotels и изд. Фелтринели.[4]

През 1976 г. Роберто се кандидатира за Републиканската партия, на която е привърженик.[4]

През 1978 г. (или в края на 1977 според други източници[16]) напуска Оливети[1] и става Генерален директор на Fi.Me (Finanziaria Meridionale) в Рим[13] – финансово дружество в подкрепа на проектите за индустриалното развитие на Южна Италия. Заема поста до 1981 г.[16]

През 1982 г. става президент на Фондация „Адриано Оливети“. Заема тази длъжност до внезапната си смърт на 57-годишна възраст на 27 април 1985 г. в Рим. Там той живее с третата си съпруга – графиня Елиза-Мария Бучи Казари (Elisa-Maria Bucci Casari), за която се жени през 1983 г.

  • R. Olivetti, Nuove macchine Olivetti per la gestione contabile e scientifica, in Stile industria. Rivista internaz. di disegno industriale, 1962, n. 37, pp. 3 s.
  • Verso una società dell' informazione - Il caso giapponese (a cura di Japan Computer Usage Development Institute, intoduzione di Roberto Olivetti), Edizioni di Comunità, 1974

Документацията, предоставена от Роберто Оливети по време на живота му и през периода на дейност в семейния бизнес (1944 - 1986 г.), се съхранява в Асоциацията на Историческия архив на Оливети.[13]

  • ((it)) L. Soria, Informatica: un’occasione perduta, La Divisione elettronica Olivetti nei primi anni del centrosinistra, Torino 1979, pp. 45-95
  • ((it)) Desire Olivetti (a cura di), Roberto Olivetti, «Quaderni della Fondazione Adriano Olivetti», n. 48, Fondazione Adriano Olivetti, Roma, 2003
  • ((it)) G. Gemelli - F. Squazzoni, Informatica ed elettronica negli anni Sessanta. Il ruolo di R. O. attraverso l’Archivio storico della Società Olivetti, in Politiche scientifiche e strategie d’impresa Le culture olivettiane ed i loro contesti, a cura di G. Gemelli, «Quaderni della Fondazione Adriano Olivetti», n. 51, Roma 2005, pp. 257-308
  1. а б в г д Emilio Renzi. Olivetti, Roberto // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 79. 2013. Посетен на 30.08.2020. (на италиански)
  2. Редови свещеници, принадлежащи към Конгрегацията на благочестивите училища (Congregazione delle Scuole pie).
  3. Olivetti, Roberto. Le misure statistiche dell'efficenza produttiva : tesi di laurea / Roberto Olivetti; relatore Chiar.mo Prof. Francesco Brambilla // Catalogo Biblioteca Università Bocconi. Посетен на 28.08.2020. (на италиански)[неработеща препратка]
  4. а б в L'ultimo saluto a Roberto Olivetti Manager moderno che amava l'UT // La Repubblica. 01.05.1985. Посетен на 30.08.2020. (на италиански)
  5. L'Olivetti Elea 9003 è un capolavoro dell'ingegneria informatica italiana // Посетен на 29.08.2020. (на италиански)
  6. Roberto Olivetti // Archivio Storico Olivetti. Посетен на 29.08.2020. (на италиански)
  7. Roberto Olivetti // Museo Tecnologic@mente. Посетен на 30.08.2020. (на италиански)
  8. Luigi Serrantoni. Le aziedne: SGS // Посетен на 30.08.2020. (на италиански)
  9. Torrisi, Salvatore. Imprenditorialità e distretti ad alta tecnologia: teoria ed evidenza empirica. Milano, Franco Agnelli, 2002. с. 168. (на италиански)
  10. Anna Nogara // Посетен на 29.08.2020. (на италиански)
  11. Consiglio d'Amministrazione // Pagina Facebook Fondazione Adriano Olivetti. Посетен на 28.08.2020. (на италиански)
  12. Триеналето на Милано (Triennale di Milano) в Palazzo dell'Arte в Милано е международна културна институция, която генерира изложби, конференции и събития за изкуство, дизайн, архитектура, мода, кино, комуникация и общество. То организира изложби с голяма видимост и внимание, като тези, посветени на съвременното изкуство, на архитекти и дизайнери с национална и международна слава, на велики стилисти, които са променили вкуса и обичаите си, на социалните проблеми.
  13. а б в Olivetti Roberto // Sistema informativo unificato delle Soprintendenze archivistiche. Посетен на 28.08.2020. (на италиански)
  14. Storia // Fondazione „Adriano Olivetti“. Посетен на 30.08.2020. (на италиански)
  15. Pier Giorgio Perotto: P101: come l'Italia inventò il Personal Computer, Ed. La Comunità, 1995
  16. а б Roberto Olivetti // Посетен на 30.08.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roberto Olivetti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​