Карло Леви

Карло Леви
Carlo Levi
	Карло Леви Carlo Levi
италиански писател
	Карло Леви през 1955 г.
Роден	29 ноември 1902 г. Торино, Италия
Починал	4 януари 1975 г. (72 г.) Рим, Италия
Погребан	Алиано, Италия
Националност	Италия
Учил в	Торински университет
Работил	писател
Литература
Период	1923 – 1974
Жанрове	есе, автобиография
Течение	съвременно изкуство
Известни творби	„Христос се спря в Еболи“ (1945)
Награди	„Виареджо“
Подпис
Уебсайт	www.senato.it... Страница в IMDb
	Карло Леви в Общомедия

Карло Леви (на италиански: Carlo Levi) е италиански писател, журналист, лекар и художник.

Автор е на книгите „Христос се спря в Еболи“ (1945, автобиографична), „Думите, хвърлени камъни“ (1955, наградена с престижното отличие „Виареджо“), „Двойната нощ на липите“ (1959) и други.

Живот и творчество

Роден е в заможно еврейско семейство, добре вписано в италианското общество. Негови родители са Ерколе Леви и Анета Тревес.^[1] През 1917 г. започва да следва медицина в Торинския университет. Дипломира се като лекар през 1924 г. През 1924 – 1928 г. работи като асистент лекар в една от болниците в Торино, но заедно с това се занимава и с живопис и с политическа дейност. Скоро става част от създадената от Пиеро Гобети група „Либерална революция“ (Rivoluzione liberale). След това за известно време живее в Париж. През 1929 г. взима участие в изложбата „Шестима торински художници“ (Sei pittori di Torino).^[1]

През 1929 г. създава заедно с Карло и Нело Росели антифашистката група „Справедливост и свобода“ (Giustizia e Libertà). На 13 март 1934 г. е арестуван от фашистките власти на Италия и отначало е задържан за два месеца в предварителен арест в Рим. През май 1935 г. е изселен в южно-италианския регион Лукания (днес Базиликата). Известно време живее в градчето Грасано, а след това – в селцето Алиано, от септември 1935 до май 1936 г. Там той, съобразявайки се с бедността на селяните, безплатно практикува като лекар – до момента, в който му е забранено от провинциалните власти.^[1]

Като художник Карло Леви отхвърля както абстракционизма, така и лозунга „изкуство за изкуството“. В ранния период на творчеството си се намира под влиянието на френските импресионисти. По-късно, по време на заточението си в Алиано развива реалистическо изкуство. Прави портрети на местни селяни и неразкрасени пейзажи на изгорели под южното слънце полета.

През 1936 г. е освободен от заточението заради амнистията, обявена във връзка с превземането от италианските войски на Адис Абеба. Заминава за Париж, откъдето ръководи действията на групата „Справедливост и свобода“. През 1941 г. се завръща в Италия, но във Флоренция е арестуван и пратен в затвора. След ареста на Бенито Мусолини Карло Леви е освободен. Избира за свой дом флорентийския дворец Пити и през 1943 – 1944 г. написва в него знаменитата си автобиографична книга „Христос се спря в Еболи“ (Cristo si è fermato a Eboli).^[1]

След края на Втората световна война живее в Рим, където издава списанието Свободна Италия (Italia libera). Активно се занимава с живопис, а картините му са излагани в различни страни на Европа и в САЩ. Занимава се и с писане на есета и художествена проза.^[1]

През 1963 г. е избран за сенатор като кандидат от Италианската комунистическа партия. Член е на Италианския сенат до 1972 г.^[1]

През последните години на живота си ослепява, но продължава да пише (книгата Quaderno a cancelli, изд. 1979) и да рисува. Умира от пневмония в една от болниците на Рим. Изпълнявайки завещанието му, го погребват в селското гробище на Алиано.^[1]

Избрана библиография

Paura della pittura (1942)
Cristo si è fermato a Eboli (Einaudi, 1945)
Paura della libertà (1946)
L'orologio (Einaudi, 1950)
Le parole sono pietre (Einaudi, 1955)
II futuro ha un cuore antico (Einaudi, 1956; носител на Premio Viareggio)
La doppia notte dei tigli (Einaudi, 1959)
Un volto che ci somiglia (Ritratto dell'Italia) (Einaudi, 1960)
Tutto il miele è finito (Einaudi, 1964)
Quaderno a cancelli (Einaudi, 1979; посмъртна публикация)
Coraggio dei miti (Scrìtti contemporanei 1922 – 1974) (De Donato, 1975; посмъртна публикация)
Carlo Levi inedito: con 40 disegni della cecità, Donato Sperduto (ed.), Edizioni Spes, Milazzo, 2002.

За него

Giuseppe Appella, Carlo Levi e „Lucania '61“, De Luca Edizioni d'Arte, Roma, 1989.
David Ward, Carlo Levi, La Nuova Italia, Milano, 2002.
Domenico Musicco, „Oltre il confino“, в: Giornale Storico del Centro Studi di Psicologia e Letteratura, 1 – 2005.
Michel Arouimi, Magies de Levi, Schena-Lanore, Fasano-Parigi, 2006.
Giancarlo Pauletto (ред.), Carlo Levi 1935 – 1936: Figure prima della storia, Comune di Pordenone Editore, Pordenone, 2006.
Donato Sperduto, Maestri futili? Gabriele D'Annunzio, Carlo Levi, Cesare Pavese, Emanuele Severino, Aracne, Roma, 2009.
Giovanni Russo, Carlo Levi segreto, Dalai editore, Milano, 2011.
Dalia Abdullah, „Pittura e letteratura: Il bilinguismo di Carlo Levi“, в: Riscontri. Rivista trimestrale di cultura e di attualità, XXXIV (2012), 3 – 4, pp. 9 – 54.
Oltre il buio. Scritti per Carlo Levi, под ред. на P. L. Berto, Ensemble, Roma, 2013.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((it)) Franco Contorbia, Maura Picciau, LEVI, Carlo. В: Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 64, 2005.

Външни препратки

((it)) Alessandra Briganti, LEVI, Carlo. В: Enciclopedia Italiana – IV Appendice, 1979
((it)) Фондация „Карло Леви“

[Dizionario-Biografico-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((it)) Franco Contorbia, Maura Picciau, LEVI, Carlo. В: Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 64, 2005.

[1]