Роаян
| Роаян Royan | |
| — град-център — | |
 | |
 | |
  Роаян  Роаян | |
| Страна |  Франция |
|---|---|
| Регион | Поату-Шарант |
| Департамент | Шарант Маритим |
| Площ | 19,30 km² |
| Надм. височина | 0 – 35 m |
| Население |  18 372 души (2016) |
| Агломерация |  35 845[1] души |
| Пощенски код | 17200 |
| Официален сайт | www.ville-royan.fr |
| Роаян в Общомедия | |
Роая̀н (на френски: Royan) е морски курортен град в Югозападна Франция, департамент Шарант Маритим на регион Поату-Шарант. Населението му е 18 372 жители, по данни от 1 януари 2016 г.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Втора световна война
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война две германски укрепления, в близост до Роаян, отбраняват устието на Жиронда. През 1945 г. те представляват един от последните джобове на съпротивата на Третия райх по крайбрежието на Атлантическия океан във Франция, много след като останалата част от Франция е освободена. В ранните часове на 5 януари голяма армада от около 350 тежки бомбардировача на Кралските военновъздушни сили (RAF) бомбардират Роян в две атаки, които довеждат до унищожаването на града. Това е направено по искане на Върховния щаб на съюзническите експедиционни сили (SHAEF), за да се избегнат допълнителни кръвопролития за тази маловажна позиция.[3]
Първата бомбардировка убива над 1000 цивилни и само 23 германски войника. Когато американците на свой ред атакуват по-късно, и използват напалм, целия град е унижощен и са дадени още 1700 цивилни жертви.
Хауърд Зин, автор на Народната история на САЩ, е един от пилотите на американските бомбардировачи, които участват в атаките срещу Рояан и по-късно описва бомбардировките.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) ((de)) Royan (Agglomeration), www.citypopulation.de
- ↑ ((en)) ((de)) Royan, www.citypopulation.de
- ↑ Bomber Command Diary January 1945 Архив на оригинала от юни 11, 2007 в Wayback Machine.
- ↑ Zinn, Howard. Part 3, Section 2: The Bombing of Royan, from The Politics of History // The Zinn Reader: Writings on Disobedience and Democracy. Seven Stories Press, 2011. ISBN 9781583229460. с. 270 – 282. Посетен на 15 October 2018.
.svg){kind=small}
|
