Риичи Йокомицу

Риичи Йокомицу
横光利一
	Риичи Йокомицу 横光利一
	Риичи Йокомицу, 1937 г.
Роден	17 март 1898 г. Аидзу-Вакамацу, Фукушима, Япония
Починал	30 декември 1947 г. (49 г.) Токио, Япония
Професия	писател, поет
Националност	Япония
Активен период	1917 – 1947
Жанр	драма, научна фантастика, мемоари, хайку
Направление	модернизъм
Течение	неосенсуализъм
	Повлиян от Натсуме Сосеки, Джеймс Джойс, Ги дьо Мопасан, Пол Моран, Андре Жид, Такаяма Буноши, Фредерик Мистрал;
	Повлиял на Юкио Мишима, Кендзабуро Ое, Мейсей Гото, Дадзай Осаму;
Съпруга	Кимико Коджима (1923 – 1926),; Чийо Хината (?-?)
Деца	3
Уебсайт	Страница в IMDb
	Риичи Йокомицу в Общомедия

Риичи Йокомицу (на японски: 横光利一, Yokomitsu Riichi) е японски литературен критик, поет и писател на произведения в жанра драма, научна фантастика и мемоари.

Основател и водач на групата неосенсуалисти „Шинканкаку-ха“ (Нова школа за светоусещане), която е повлияна от европейския авангардизъм от началото на 20 век.

Биография и творчество

Риичи Йокомицу е роден на 17 март 1898 г. в Аидзу-Вакамацу, Фукушима, Япония, в семейството на железопътен инженер-геодезист. Заради работата на баща му семейството често се мести. През 1906 г., когато баща му преминава на работа в Корея, семейството се мести в Хигаши Уемура, префектура Мие, където е домът на родителите на майка му, а през 1909 г. в Оцу. В детството си активно се занимава със спорт – джудо, плуване, лека атлетика. Завършва средното си образование в Уено. Чете много и опитва да пише още в гимназията.

През 1916 г. постъпва в литературния отдел на Университета Васеда в Токио въпреки неодобрението на баща си. През 1917 г. временно напуска поради нервен срив. През 1921 г. е изключен от университета заради отсъствия. През 1919 г. започва да учи при Хироши Кикучи, при когото среща поета Харуо Сато и става приятел с Ясунари Кавабата. Докато учи, започва да печата самостоятелно свои произведения. През 1922 г. баща му умира в Корея и той трябва да издържа семейството.

През 1923 г. се присъединява към литературното списание „Bungei Shunjū“ (Литературен свят), и скоро става един от най-известните му автори благодарение на разказите „Слънцето“ и „Полет“. През 1924 г. се премества в „Bungei Jidai“ (Литературна ера), където е колега с Ясунари Кавабата и други писатели. Списанието става център на групата неосенсуалисти, а той се изявява като противник на натурализма и пролетарската литература.

През 1926 г. съпругата му Кими умира от туберкулоза, което той преживява тежко, и което се отразява в някои от произведенията му.

През 1930 г. е издадена повестта му „Машина“, която изобразява човешкия модел на градска фабрика, използвайки експериментални техники.

През 1932 г. е издаден романът му „Шанхай“, който е фокусиран около революционните събития на 30 май 1925 г. в китайския мегаполис проследявайки историята на група японски емигранти. Той разглежда темите и противоречията на Източна Азия от онези години, които са между колониализма, случаите на независимост, комунизма и национализма.

През 1936 г. прекарва шест месеца в Европа по повод на Олимпийските игри в Берлин. По време на Тихоокеанската война подкрепя политиката на правителството и одобрява практиката на камикадзе. През януари 1945 г., поради заплахата от бомбардировки, е евакуиран със семейството си в префектура Ямагата в гладните селски райони, където здравето му е разклатено. След поражението на Япония във войната е подложен на цензура и наказателно преследване заради възгледите си. Наричан е „военен престъпник на литературата“. Въпреки това той продължава да пише до края на живота си.

Като един от основателите на групата „Шинканкаку-ха“ спомага за въвеждането на европейска авангардна литература в Япония през междувоенния период и отваря вратата към японския модернистичен стил. Стилистичната му иновация и противопоставяне на пролетарската литература, предоставят възможности, различни от реализма и романа „Аз“.

Риичи Йокомицу умира от перитонит, причинен от усложнение на стомашна язва, на 30 декември 1947 г. в Токио.

Произведения

честична библиография

文章世界Bunshō sekai (1917)
日輪 Nichirin (1923)
頭ならびに腹 Atama narabi ni hara (1924)
春は馬車に乗ってHaruhabashaninotte (1926)
機械 Kikai (1930)
”Машина” в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Владимир Божков
上海 Shanhai (1931)
上海 Shanghai (1932)
園 Sono (1936)
秋 Aki (1939)

Екранизации

1925 Nichirin
1926 Kurutta ippêji
1930 Machi no senkôtei
1936 Kazoku kaigi
1970 Kenju giga

Източници

((en)) Библиография в „Goodreads“
((ja)) Биография в енциклапедия „Horagai“
((en)) Биография в „REM“

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 横光利一 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.