Репантини се намира североизточно от град Монреал, на брега на реките Сейнт Лорънс и Асомпсион. Този регион се счита за източното предградие на Монреал. Територията на града се простира върху островите Сен Лоран, Анекските острови, Ил о Серфьой, Ил а л'Егл, Ил о Боа Блан и Ил Бурдон.
Западният край на града исторически се е наричал Репантини ле Бен поради наличието на множество летни резиденции, принадлежащи на монреалци.
Градът се обслужва от гъста пътна мрежа, позволяваща пътуване на местното население и посетители. Важни пътни артерии (40 и 640, 40 и 20, 640 и 25, 15, 13) са свързани с големи центрове като Монреал или Квебек. Разположен в източния край на остров Монреал, Репантини е свързан с него чрез мостовете Гардьор и Шарл де Гол.
Във Франция се споменава в латинизираната форма Repentigneum през 1274 г.[5], а след това в романската Repentigni около 1350 г.
Етимологично името се връща към *REPENTINIACU – гало-римско име на домейн, съставено от *Repentinius[5], което не е засвидетелствано, или по-скоро Repentinu(s)[6] („този, който се кае“) – християнско лично име, последвано от гало-римската наставка-acum[5] в първия случай или по-скоро от неговата удължена форма -iacum във втория.[6] Тази наставка е от галски произход -acon (келтски *-āko(n)). Първоначално локализираща, по-късно служи за указване на собствеността. Общият смисъл следователно е „собственост на Repentinu(s)“.
Новият град Репантини е създаден на 11 юни 2002 г. от сливането на градовете Ле Гардьор и Репантини.[7]
Основан през 1669 г. под името на Енория „Нотр Дам дьо л'Асомсион дьо Репантини“ (на френски: Notre-Dame-de-l'Assomption-de-Repentigny) от Жан-Батист льо Гардьор, Репантини е един от най-старите градове в по-големия регион на Монреал.
След като Пиер льо Гардьор (1600 – 1648), господар на френско Репантини, поисква земя по поречието на река Сейнт Лорънс от Компанията на Нова Франция, на 16 април 1647 г. са му издадени в Париж актовете за концесия на господството[8], което ще стане Репантини. Произхождащ от Пеи д'Ож в сегашния френски департамент Калвадос в регион Долна Нормандия, Пиер обаче умира в епидемия година по-късно. Неговият син Жан-Батист льо Гардьор (1632 – 1709) се установява на неговата земя през 1670 г. В края XVII век и началото XVIII век владението се управлява от Агата дьо Сен-Пер (1657 – 1747) – рядко срещана бизнесдама от Нова Франция, съпруга на Пиер льо Гардьор и действаща като негова представителка.[9][10][11]
В продължение на 250 години Репантини е обитаван само от няколкостотин фермери, които изкарват прехраната си от селското стопанство. През 1677 г. първото преброяване отчита само 30 жители.
Първият общински съвет е сформиран през юли 1855 г. Така Бенжамин Моро става първият кмет на Репантини.
На 24 юли 1967 г., в 19:00 часа, генерал Шарл дьо Гол прави своята последна спирка преди да стигне до град Монреал, когато напусна Квебек сутринта с кола и е тръгва по Chemin du Roy – първият път на Квебек, създаден през 1660 г. Той е посрещнат от кмета на Репантини Робер Люсиер и многобройни високопоставени гости от съседните общини.
От 1 юни 2002 г. новият град Репантини обединява бившите общини Репантини и Льо Гардьор (бивш Сен Пол Л'Ермит).
При преброяването на населението през 2021 г., проведено от Статистическата служба на Канада, Репaнтини има население от 86 100 души. С площ от 61,52 km2 (23,75 sq mi) той е с гъстота на населението от 1399,5 души/km2.[12]
81,4% от населението са бели/европейци, 17,6% са видими малцинства и 1,0% е коренно население. Най-големите видими малцинствени групи са черни (9,9%), араби (3,3%) и латиноамериканци (2,2%)[13]
85,8% от жителите говорят френски като свой майчин език. Други често срещани първи езици са испански (2,3%) арабски (2,0%), хаитянски креолски (1,8%) английски (1,7%), кабилски (0,7%) и италиански (0,6%). 1,6% от жителите са посочили както френски, така и неофициален език като майчин език, докато 0,9% са посочили и френски, и английски.
70,3% от населението е християнско.[14] 59,0% от жителите са католици, 6,7% са християни, 1,6% са протестанти и 3,0% принадлежат към други християнски деноминации или свързани с християнството традиции. Нерелигиозните и светските хора съставляват 23,3% от населението. 6,4% от жителите следват други религии и духовни традиции. Най-голямата нехристиянска религия е ислямът с 5,8% от населението.
Вятърната мелница „Антоан Жете“ (Moulin à vent Antoine-Jetté), с цилиндрична форма, е построена от камък през 1823 г. и остава в експлоатация почти век. Оригиналният вътрешен механизъм все още е на мястото си. Наблизо е вятърната мелница Грение (Moulin à vent Grenier). Последната е напълно реновирана през 2007 г. и оригиналният ѝ вътрешен механизъм е функционален. Предлагат се обиколки с екскурзовод през лятото.
Църква „Сен Пол л'Ермит“
Църквата „Св. отшелник Павел“ (Saint-Paul-l'Ermite) е построена през 1858 г. По своя комплекс, включващ презвитерия и прилежащото гробище, както и по своя план à la récollette, по наличието на крипта, по материали и оформление, църквата е зависима от френската традиция.
Нотр Дам дьо ла Пюрификасион
Църква „Нотр Дам дьо ла Пюрификасион дьо ла Биенрюз Виерж Мари“
Църквата Notre-Dame-de-la-Purification de la Bienheureuse Vierge-Marie, построена през 1723 г., е класифицирана като обект на културното наследство от правителството на Квебек през 1978 г. Освен това съпругата на Самюел дьо Шамплен – основателят на Квебек е погребана там.
Нотр Дам де ШанЦърква „Нотр Дам де Шан“
Църквата Notre-Dame-des-Champs, проектирана от архитект Роже Д'Ату, е построена през 1963 г.[15][16] Тя е наричана още църква „La Sacoche” от местното население заради формата си.
Парк „Ил Лебел“
Изглед от Парк „Ил Лебел“
Паркът „Ил Лебел“ (Île-Lebel), разположен по бреговете на река Сейнт Лорънс, е място, предлагащо естествена среда, включително съоръжения за детски игри, мост, пресичащ блато, пътеки в малка гора, хълм за пързаляне през зимата (там се организира Фестивалът на огъня и леда)[17] Позволява практикуване на ски бягане, кънки на лед, разходки, както и наблюдение на диви птици. Денят на Свети Йоан Кръстител също се празнува там: голяма сцена е поставена на открито, за да приветства известни изпълнители. Има и изложение на стари коли.
Градът се обслужва главно от Автомагистрала 40. Изходи 94 (път 344), 96 (Автомагистрала 640), 97 (път 344, Льо Гардьор), 98 (бул. „Ларошел“), 100 (бул. „Бриан“), Андустриел (бул. „Андустриел“), 102 ( Rue „Валмон“) и 106 (път 341) свързват Автомагистрала 40 с града.
Другата автомагистрала е Автомагистрала 640, започваща от Автомагистрала 40 и тръгваща на запад, с изход 51, водещ до Монте де Пионер. Възел 40/640 е възел с форма на четирилистна детелина, свързващ 640 с Шарльоман (през бул. „Селин Дион“).
Път 138 е главната търговска артерия на града, наречена улица „Нотр Дам“, успоредна на река Сейнт Лорънс. Другите важни артерии на града са булевардите Iberville, de l'Assomption, Industriel, Brien, Valmont и Louis-Philippe-Picard, както и Lacombe, le Bourg-Neuf, Saint-Paul и de la Presqu'Île за Le сектора Льо Гардьор.[18]
Два моста свързват града с Монреал: „Шарл де Гол“ (A-40) и „Льо Гардьор“ (R-138). Те са особено претоварени по време на пиковите часове. Автомагистрала 40 свързва града с Монреал, разположен 20 km на югозапад, и с Троа Ривиер (100 km на североизток) и Квебек (215 km на североизток). Маршрут 138 продължава на североизток към Сен Сюплис, Лаватри и Бертирвил, след това на юг към Монреал. Автомагистрала 640, от своя страна, следва северния бряг на река Мил Ил към Тербон, Сент Терез и Сент Юсташ.
Стартът на Трен дьо л'Е (Train de l'Est) е на 11 декември 2014 г. Гара „Репантини“ се намира югозападно от Репантини (сектор Лоьо Гардьор), отчасти под структурите на Автомагистрала 40, и източно от бул. „Пиер льо Гардьор“. С дължина от почти 52 km Трен дьо л'Е, управляван от Метрополната транспортна мрежа (RTM), предлага връзки с оранжевата линия на метрото на станции Совé и Бонавентюр (Централна гара). Започвайки от град Маскуш, влакът пресича град Тербон, в центъра на Автомагистрала 640, и се свързва с железопътната линия CN в Репантини. Преминавайки през град Шарльоман, влакът достига североизточната част на остров Монреал и се присъединява към линията Дю Монтан. В центъра на града се влиза през тунела под планината Маунт Роял.[19]
Автобусен транспорт се осигурява от Регионалната мрежа за колективен транспорт (RTCR) на MRC de L'Assomption. Предлага 9 градски автобусни линии и 4 извънградски вериги. На потребителите е на разположение паркинг с 291 места.
През летния сезон градът е много оживен с няколко фестивала, представления и събития, които се провеждат на територията му.
Изграждането на Еспас култюрел (Културното пространство) започна през август 2014 г. Този проект, насочен към подобряване на културното предлагане в региона, е обединяването на три групи: зала за представления, център за изкуство и художествено творчество и тематични градини. На 2 ноември 2015 г. е открит Центърът за изкуства „Диан Дюфрен“. Това място с обща площ от 1365 m2 предлага изложбена зала, многофункционална зала, зала за културно посредничество и място за преподаване.[20]
Градът има телевизионен оператор, специализиран в музика на своя територия. От 1983 г. Асоциацията „Репантини за напредък на музиката“ (ARAMUSIQUE) предлага висококачествени концерти в различните църкви и зали на общината, като организира, наред с други неща, Големи концерти, концертите Сон е Бриош, музикални меси, голяма лятна концерт на оркестъра и музикалния конкурс „Елен Роберж“.[21]
Градът е домакин на фестивала Октоберфест в Квебек от 2011 г. В Репантини също се провеждат:
Festival de spectacles jeune-public de Lanaudière (Младежки театрален фестивал), в началото на юли
Rendez-Vous Estival de Le Gardeur (Тематичен парк с рок музика и семейни забавления), в началото на август
Festival Gospel (Фестивал на международните госпъл хорове), в средата на август
National de Soccer (18- ниво национално футболно събитие), в средата на август
Internationaux de Tennis junior du Canada Banque Nationale (Международното първенство по тенис за юноши на Националната банка – най-голямото спортно събитие в града), в края на август-началото на септември
Fête du Petit-Village (културно рандеву в стария сектор „Сен Пол л'Ермит“), на всеки 2 есени
Националният празник на Квебек (Fête Nationale du Québec: St-Jean) предлага много събития, като шоута и изпъления на о-в „Лебел“.
Le Relais pour la vie
Mon Festival
Изложение на стари коли в парк „Ил Лебел“, организиран от V.A.C.M. (Voitures Anciennes et Classiques de Montréal).
Le Festi-Fleuve
Le Festival Feu et Glace (Фестивал на огъня и леда) )– през февруари в парка Ил Лебел. За да представи темата за огъня, фестивалът предлага фойерверки, докато за лед се предлагат множество ледени скулптури и зимни дейности. Музикалните изпълнения и павилионите за храна също подобряват събитието.
Със своя проект Льо Фурние (Le Fouineur) – програма за подпомагане на академичния успех, предлагана от Общинската библиотека, градът печели голямата награда в категория „Общностно развитие“ на 3-то издание за заслуги на Общинска овация през 2007 г.
Средното училище „Жан Батис Мейор“ (Jean-Baptiste-Meilleur) е едно от най-старите училища в града и третото най-голямо в Квебек. В негова близост е Основно училище „Мари Викторен“ на 63 г.
Училищата Ла Пе (La Paix), Туртел (de la Tourterelle) и Валмон сюр Парк (Valmont-sur-Parcs) са най-големите начални училища в града. Началното училище „Франклин Хил“ е англофонско.[22]
Държавни франскофонски училища:
Centre de formation professionnelle des Riverains[23]
Сиренето Le Sieur de Legardeur се произвежда от фабриката за сирене Champêtre, която се намира в сектора Льо Гардьор. Това полумеко краве сирене с измита кора е с вкус на диви гъби. Освен това Репантини е град с доста голямо разнообразие от ресторанти.
Градът открива Скейт Плаза Репантини (Skate Plaza Repentigny) през 2013 г. – съоръжение, разположено в Парк „Морис Ришар“, което може да побере до 80 скейтбордисти едновременно. С площ от 1400 m2 той е най-големият в района на Монреал и е на второ място в цял Квебек.
Репантини е домакин на големия турнир „Международното първенство по тенис за юноши на Националната банка“
От 1985 г. е домакин на големия турнир „Международното първенство по тенис за юноши на Националната банка“ (Les Internationaux de tennis junior Banque Nationale).
Домакин е в продължение на доста години на публичните тренировки на Импакт и на Националния отбор по футбол.
Спортният комплекс „Жил Трамбле“ (Gilles-Tremblay) е един от най-важните спортни комплекси в Квебек. Кръстен е в чест на вече починалия бивш играч на Монреал Канейдиънс Жил Трамбле.
Арените на Репантини и Льо Гардьор посрещат хиляди хокеисти всяка година.
През март 2007 г. градът и съседните градове са домакини на 42-ия финал на Игрите в Квебек за атлети по-малки от 18 г.
Градът получава наградата „Долар Морен 2006“ за доброволчество в свободното време и спорта. Тя се присъжда на община в провинция Квебек всяка година.
↑ абde Beaurepaire, François. Les Noms des communes et anciennes paroisses de la Seine-Maritime. Paris, A. et J. Picard, 1979. ISBN 2-7084-0040-1. OCLC 6403150. p. 180. (на френски)
Канада
_1.JPG)
_train_station.jpg)
