Режин Дефорж
Режин Дефорж Régine Deforges | |
Режин Дефорж, 1996 г. | |
Родена | Режин Мари Леон Дефорж 15 август 1935 г. |
---|---|
Починала | 3 април 2014 г. |
Професия | писател, драматург, сценарист, журналист, издател |
Националност | ![]() |
Активен период | 1971 – 2014 |
Жанр | драма, исторически роман, любовен роман, детска литература, биография, документалистика |
Известни творби | поредица „Синият велосипед“ |
Награди | ![]() ![]() |
Съпруг | Пиер Шпенглер (1953 – 1965) Пиер Виаземски (1984 – 2014) |
Деца | 3 |
Уебсайт | |
Режин Дефорж в Общомедия |
Режин Дефорж (на френски: Régine Deforges) е френска журналистка, издателка, режисьорка, драматург и писателка на произведения в жанровете социална драма, исторически роман, любовен роман, биография, детска литература, еротична литература и документалистика.[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Режин Мари Леоне Дефорж е родена на 15 август 1935 г. в Монморийон, Франция, в семейството на Клеман Дефорж и Бернадет Пейон. Отгледана е в различни религиозни институции. Когато е 15-годишна, е откраднат дневникът ѝ, в който записва мислите си и любовта, която изпитва към момиче на нейната възраст. Това предизвиква местен скандал: тя е изгонена от институциата и е принудена да изгори другите си тетрадки. Този инцидент я вдъхновява много по-късно за книгата „Откраднатата тетрадка“ (1978).[2][4]
След завършване на обучението си, в периода 1960 – 1976 г. работи като продавач на книги и книговезец. През 1968 г. създава собствено издателство L'Or du temps, което я прави първата жена издател във Франция.[2] Първата публикувана от нея книга, Le Con d'Irène, е конфискувана 48 часа след като е пусната в продажба на 22 март 1968 г. Заради нея тя е осъдена за „неуважение към добрите нрави“ и е лишена от граждански права за три години.[2] След това публикува около 100 книги, написани от жени, както и книги на Гийом Аполинер, Теофил Готие, Рестиф дьо ла Бретон и Андре Пиер дьо Мандиарг, повечето от които са обект на различни забрани и съдебно преследване. Многобройните съдебни дела и тежки глоби я принуждават впоследствие да обяви фалит.[1]
Първият ѝ роман „Бланш и Лусия“ от едноименната поредица е издаден през 1976 г. и е историята на двете ѝ баби. Продължението ѝ, „Децата на Бланш“, е издадено през 1982 г.
Авторка е на около четиридесет книги, включително романи, есета и антологии. През 1981 г. е издаден историческият ѝ роман „Детето на вълците“. През 576 г. галският селянин Ромулф открива двегодишно бебе, което лежи между лапите на вълчица, играейки с вълчетата, а на главата си има лента от златни нишки. Той го отвежда в манастира на Светия кръст, управляван от кралица Радегонда, а едно от вълчетата ги следва. Малката Ванда отраства сред молитва и святост, сексуална разпуснатост и жестокост, нежност и любов, и винаги е пазена от своя вълк. През 1991 г. романът е екранизиран във филма „Детето на вълците“ с участието на Мариса Беренсон.
Става известна с романа „Синият велосипед“ от едноименната поредица, издаден през 1981 г. В навечерието на Втората световна война седемнайсетгодишната златокоса красавица с теменуженосини очи Леа Делмас води безгрижен живот в имението на баща си, флиртувайки с влюбените младежи, сърцето ѝ принадлежи на приятеля ѝ от детинство Клод, който обаче умира в първите дни на войната. Въпреки че се омъжва за брата на Клод, тя е привлечена от Франсоа Таверние по време на бягството на юг към имението Монтилак. Историята на отношенията между Леа и Франсоа се развиват в периода 1939 – 1945 г. до Освобождението и са описани в началната трилогия. Впоследствие поредицата се развива като епична сага във времето и на различни места по света – в „Черно танго“ Леа и Франсоа преследват нацистки престъпници, намерили убежище в Аржентина, в „Улица на коприната“ двамата са по време на войната в Индокитай, за да уредят делата на Франсоа, който прекарва детството си във Виетнам, в „Последният хълм“ приключенията им продължават във Виетнам, където тя се среща с Хо Ши Мин, в „Куба Либре!“ се намират в Куба по време на Кубинската революция, в „Алжир, бял град“ са Алжир в по време на войната за независимост, с продължение в „Генералите на здрача“. Сагата завършва в романа „И кога ще дойде краят на пътуването“ от 2007 г., като действието е в Боливия, а преследването на нацистките престъпници продължава. Сагата я поставя в челото на популярните френски романисти. През 2000 г. романът „Синият велосипед“ е екранизиран в едноименния минисериал с участието на Летисия Каста, Жорж Корафас и Жан-Клод Бриали.[2][3][4]
В много свободен, дори разпуснат тон, нейните романи често са с феминистка насоченост, защитавайки правото на жените да поемат отговорност за себе си, включително за своята сексуалност.[2] Като свободна жена тя издава през 1980 г. еротичния роман „Перверзни истории“, в който разказва забавни истории Хонг Конг, Париж, Атина, Западна Индия, Италия или Шварцвалд, подчинени на откровената и свободна чувственост, неприлични, мистични, трагични и комични.[2] Книгата е една от редките еротични произведения по това време, написани от жена. През същата година тя я режисира във филма Les Filles de Madame Claude.
В периода 1989 – 1992 г. е президент на Обществото на хората на литературата.[3] Била е член на журито за награда „Фемина“ в периода 1984 – 2006 г. и консултант към Министерството на културата на Франция.[1] Пише и като колумнист на „Юманите“.[3]
На 6 ноември 1953 г. се омъжва за индустриалеца Пиер Шпенглер. Имат син – Франк Шпенглер, който става издател на еротична литература. Развеждат се на 28 април 1965 г. Има дъщеря – Камил Дефорж-Повер от връзка с издателя Жан-Жак Повер, с когото няма брак. През 1979 г. има втора дъщеря – Леа Виаземски, която става актриса, от политическия карикатурист Пиер Виаземски, за когото се омъжва на 30 януари 1984 г.[2][3]
Режин Дефорж умира от инфаркт на 3 април 2014 г. в Париж. Погребана е в гробището „Монпарнас“.[2][4]
През 2015 г. трите ѝ деца, със съдействието на град Лимож, учредяват на нейно име литературна награда за литературен дебют на френскоговорещ автор. Наградата е преобразувана в награда на град Лимож през 2021 г.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Le Cahier volé (1978)[1][2][3]
- La Révolte des nonnes (1981) – издаден и като L'enfant des loups
Детето на вълците, изд. „Фортуна прес“ Плевен (1993), прев. Елизабет Алексиева - Le Livre du point de croix (1986) – с Женевиев Дорман
- Pour l'amour de Marie Salat (1987)
- Sous le ciel de Novgorod (1989)
- La Hire, ou la Colère de Jehanne (2004) – исторически роман за Жана д'Арк
- Le Collier de perles (2004)
- Deborah, la femme adultère (2008)
- Toutes les femmes s'appellent Marie (2012)
- La Bergère d'Ivry (2014)
Поредица „Бланш и Луси“ (Blanche et Lucie)
[редактиране | редактиране на кода]- историята на двете ѝ баби и техните деца
Поредица „Синият велосипед“ (La Bicyclette bleue)
[редактиране | редактиране на кода]- La Bicyclette bleue, 1939 – 1942 (1981)[1][2][3]
Синият велосипед, изд.: ИК „Плеяда“, София (2001), прев. - 101, avenue Henri-Martin, 1942 – 1944 (1983)
- Le Diable en rit encore, 1944 – 1945 (1985)
- Noir Tango, 1945 – 1947 (1991)
- Rue de la Soie, 1947 – 1949 (1994)
- La Dernière Colline, 1950 – 1954 (1996)
- Cuba libre !, 1955 – 1959 (1999)
- Alger, ville blanche, 1959 – 1960 (2001)
- Les Généraux du crépuscule, 1960 – 1962 (2003)
- Et quand viendra la fin du voyage, 1964 – 1967 (2007)
Новели
[редактиране | редактиране на кода]- La Petite Fille au manteau rose (2001)[2]
Еротична литература
[редактиране | редактиране на кода]- Contes pervers (1980) – роман[1][2]
- Troubles de femmes (1994) – разкази
- L'Orage (1996) – роман
- Rencontres ferroviaires (1999) – роман
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Léa au pays des dragons (1982)[1]
- L’Apocalypse de saint Jean (1985)
- L’Arche de Noé de grand-mère (1995)
- Léa et les diables (1991)
- Léa et les fantômes (1992)
- Le Couvent de sœur Isabelle (1992)
- Les Chiffons de Lucie (1993)
- Les Poupées de grand-mère (1994)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- O m’a dit (1995) – интервюта с автора на „Историята на О“, Полин Реаж[1]
- Roger Stéphane ou la passion d'admirer (1995)
- Fragments (1997)
- Les Non-dits de Régine Deforges (1997)
- Camilo (1999)
- Entre femmes (1999)
- Le Paris de mes amours (2011)
- Les Filles du cahier volé (2013) – с Манон Абаузи
- L’enfant du 15 août (2013) – мемоари
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1980 Contes pervers[3]
- 1991 L'enfant des loups – тв филм, по „Детето на вълците“
- 1991 Lola et quelques autres – тв сериал, 4 епизода
- 1992 Le cahier volé
- 2000 La bicyclette bleue – тв минисериал
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Régine Deforges в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Френски автори на исторически романи
- Френски автори на любовни романи
- Писатели на еротична литература
- Френски автори на разкази
- Френски детски писатели
- Френски романистки
- Френски драматурзи
- Френски сценаристи
- Френски биографи
- Жени драматурзи
- Родени във Франция
- Починали в Париж
- Починали от инфаркт на миокарда
- Погребани на Монпарнас