Рашко Зайков
Тази статия е за професора. За поборника вижте Рашко Заеков.
| Рашко Зайков | |
| български физик | |
| Роден |
10 декември 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1982 г.
|
| Националност | българин |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Софийския университет Физически институт при БАН |
| Повлиян | Алберт Айнщайн, Макс фон Лауе, Макс Борн |
Рашко Гаврилов Зайков е български професор по физика, работил в областта на теорията на елементарните частици, с научна дейност в Германия (до 1944 г.) и България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в Австро-Унгария и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в Гьотингенския университет, където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва математика и физика в университета и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в Истанбул. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на фондация „Александър фон Хумболт“ и така става първият българин, удостоен с Хумболтова стипендия[1].
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в Софийския университет[2], в катедрата по експериментална физика на физико-математическия факултет, тъй като е в конфликт с Г. Манев, който е начело на катедрата по теоретична физика. След това работи като учител в София (1930 – 1933) и Павликени (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.[3] В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.[4] След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става професор и старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си.[5] Умира на 25 ноември 1982 г. в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2
- ↑ Г. Камишева, Университетската физика в България (1889 – 1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140 – 144
- ↑ М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127 – 142 (2008)
- ↑ М. Замфиров, Човекът и ученият Рашко Зайков, Светът на физиката (2) 178 – 195 (2008)
- ↑ Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Силвия Николова, „Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата“, сп. „Българе“, бр. 3 (18), март 2008
- Милен Замфиров, „Един световен ум“ (Биография) Архив на оригинала от 2009-04-19 в Wayback Machine., balgari.bg
- Д. Славчева, Българин смайва Айнщайн с големия си ум, Десант, 15.09.2010
- Диана Цанкова, „Гениален български физик работи редом с Айнщайн“, Радио България, 28.06.2019
- „Гениален български физик работи с Айнщайн“, 24 часа, 28.06.2019
- В. Николова, Българският гений до Айнщайн – проф. Рашко Зайков, Българско национално радио, Хоризонт до обед, 05.06.2019