Рамсар
| Рамсар رامسر | |
| — град — | |
 | |
  Рамсар | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Провинция | Мазандаран |
| Надм. височина | -21 m |
| Население | 33 018 души (2012) |
| Кмет | Мохсен Моради |
| Часова зона | UTC+3:30 |
| Официален сайт | sh-ramsar.ir |
| Рамсар в Общомедия | |
Рамсар (на персийски: رامسر) е град в Иран, столица на шахрестан Рамсар, провинция Мазандаран. При преброяването от 2012 г. има 33 018 жители.
Рамсар се намира на брега на Каспийско море. Той е известен също като Сахцар в миналото. Местните хора говорят Гилянски език, освен официалния персийски език.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Рамсар е най-западния шахрестан и град в провинция Мазандаран. Граничи с Каспийско море на север, провинция Гилян на запад, Казвин на юг и Тонекабон на изток.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Рамсар е популярен морски курорт. Градът предлага и горещи извори, зелените гори на планината Алборз, ваканциония дворец на бившите шахове и хотел Рамсар. Двадесет и седем километра южно от Рамсар, и 2700 метра надморска височина в планината Алборз е село Джавахер Де, което е важна туристическа атракция в Рамсарски шахрестан.
Рамсарска конвенция
[редактиране | редактиране на кода]
Конвенцията за влажните зони, подписана в Рамсар през 1971 г., е междуправителствен договор, който предвижда ограничение за местните действия и международно сътрудничество за опазването и разумното ползване на влажните зони и техните ресурси. Налице са 160 договарящи се страни по конвенцията, с 1920 влажни зони на обща площ 1 680 000 km2, определени за включване в Рамсарсия списък на влажните зони с международно значение. 160 държави са подписали договора, в сравнение със 119 през 2000 г. и от 18 първоначално подписали през 1971 г.[1] Подписалите се срещат на всеки три години.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Северен Иран, както и повечето части на страната релефът е планински. В резултат на това, въздуха в Техеран е много сух. При движението му до Рамсар, той минава през планината, става по-влажен, поради влиянието на Каспийско море.
 Рамсар 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 31,0 | 26,0 | 36,8 | 35,0 | 34,4 | 38,0 | 35,2 | 35,0 | 35,2 | 33,2 | 32,0 | 29,0 | 38,0 |
| Средни максимални температури (°C) | 10,8 | 10,3 | 11,7 | 16,5 | 21,5 | 25,9 | 28,6 | 28,3 | 25,7 | 21,3 | 17,4 | 13,5 | 19,3 |
| Средни температури (°C) | 6,9 | 6,9 | 8,7 | 13,1 | 18,3 | 22,6 | 25,2 | 24,8 | 22,3 | 17,7 | 13,4 | 9,4 | 15,8 |
| Средни минимални температури (°C) | 3,4 | 3,7 | 5,9 | 9,8 | 14,7 | 18,8 | 21,4 | 21,3 | 19,0 | 14,5 | 9,8 | 5,7 | 12,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −10 | −6 | −3 | 0,0 | 5,0 | 9,0 | 15,0 | 16,0 | 10,0 | 5,0 | −1 | −2 | −10 |
| Средни месечни валежи (mm) | 86,5 | 73,7 | 85,6 | 46,9 | 47,6 | 51,0 | 36,4 | 77,5 | 152,5 | 273,1 | 172,9 | 124,9 | 1228,6 |
| Източник: NOAA[2] Iran Meteorological Organization (records)[3][4] | |||||||||||||
Радиоактивност
[редактиране | редактиране на кода]Област Талеш Махалех е най-радиоактивният населен район, известен на Земята, поради близките горещи извори и строителни материали, произхождащи от тях.[5] Общото население от 2000 жители от тази област и други квартали получават средна доза на облъчване от 10 MGY годишно, десет пъти повече от препоръчваните ограничения за излагане на обществеността от изкуствени източници.[6] Рекордни нива са открити в къща, където ефективната доза радиация поради външно облъчване е 131 мСв / а, и на предвидената доза от радон е 72 мСв / а.[7] Този уникален случай е над 80 пъти по-висока от средните за света фонова радиация.
Преобладаващата радиация предизвиква рак, като рискът нараства линейно с дозата при ставка от 5%. Ако този линеен не-праг е верен, трябва да се наблюдава повишена честота на рак в Рамсар, понастоящем се извършват дългосрочни проучвания. Ранните анекдотични доказателства от местните лекари и предварителните цитогенетични проучвания предполагат, че може да има такъв вреден ефект, а може би дори по-радиодаптивен ефект.[8] По-новите епидемиологични данни показват малко по-ниска ставка на рак на белия дроб и повишена заболеваемост, но малкият размер на населението (само 1800 жители) изисква по-дълъг период от време за наблюдение, за да се правят окончателни заключения.[9]
Радиоактивността се дължи на местната геология. Подземната вода разтваря радий в магмени скали и го носи на повърхността чрез най-малко девет известни горещи извори. Те се използват като минерални извори от местните жители и туристите. Някои частици попадат в травертин, форма на варовик, а останалата част се разпространява в почвата, където се абсорбират от културите и се смесват с водата за пиене. Жителите несъзнателно използват радиоактивният варовик като строителен материал за домовете си. Камъкът ги облъчва и генерира газ радон, което обикновено е причина за появата на рак на белия дроб. Културите допринасят за 72 μSv на година до критична група от 50 души.[10]
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Портмонт, Чили (от 28 януари 2009 г.)
Уакра, Катар (от 14 юни 2010 г.)
Шираз, Иран (от 9 януари 2013 г.)
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Есфандияр Рахим Машей (р. 1960) – политик
- Мохамад Реза Халатбари (р. 1983) – футболист
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Старият хотел на Рамсар -
Бюрото на Мохамед Реза Пахлави -
Гората Далихани -
Брегът на Каспийско море -
Мост -
Пазар
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2020-07-20 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ на 7 март 2011
- ↑ Ramsar Climate Normals 1961 – 1990 // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 7 април 2015.
- ↑ Highest record temperature in Ramsar by Month 1955 – 2010 // Иранска метеорологична организация. Архивиран от оригинала на 2017-10-28. Посетен на 7 април 2015.
- ↑ Lowest record temperature in Ramsar by Month 1955 – 2010 // Иранска метеорологична организация. Архивиран от оригинала на 2019-08-16. Посетен на 7 април 2015.
- ↑ Selinus, Olle, Finkelman, Robert B., Centeno, Jose A. Medical Geology: A Regional Synthesis. Springer, 14 януари 2011. ISBN 978-90-481-3429-8. с. 162 – 165. Посетен на 10 ноември 2012.
- ↑ Mortazavi, S.M.J. Apparent lack of radiation susceptibility among residents of the high background radiation area in Ramsar, Iran: can we relax our standards? // Radioactivity in the Environment 7. 2005. DOI:10.1016/S1569-4860(04)07140-2. с. 1141 – 1147.
- ↑ Hendry, Jolyon H. Human exposure to high natural background radiation: what can it teach us about radiation risks? // Journal of Radiological Protection 29 (2A). 1 юни 2009. DOI:10.1088/0952-4746/29/2A/S03. с. A29–A42. Посетен на 1 декември 2012.
- ↑ Ghiassi-nejad, M. Very high background radiation areas of Ramsar, Iran: preliminary biological studies. // Health physics 82 (1). January 2002. DOI:10.1097/00004032-200201000-00011. с. 87 – 93. Посетен на 11 ноември 2012.
- ↑ Mosavi-Jarrahi, Alireza, Mohagheghi, Mohammadali, Akiba, Suminori. Mortality and morbidity from cancer in the population exposed to high level of natural radiation area in Ramsar, Iran. Т. 1276. 2005. DOI:10.1016/j.ics.2004.11.109. с. 106 – 109.
- ↑ Ghiassi-Nejad, M. Exposure to (226)Ra from consumption of vegetables in the high level natural radiation area of Ramsar-Iran. // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00108-X. с. 215 – 25.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ramsar, Mazandaran в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |