Направо към съдържанието

Ракетни войски на България

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ракетните войски на България са род войски, част от българската армия, създадени през 1960 г.

В Българската армия са застъпени Ракетни войски (от 1960 година) и Артилерия (от 1878 година) и Зенитно – ракетни войски (също от 1960 години).

Празник на ракетните войски и артилерията[1] е 11 март. Свързан е с участието (със значителен принос) на българската артилерия в превземането на Одринската крепост през Балканската война (1912 -1913). На 11 март 1913 г. в 13 ч. е започнала артилерийската подготовка на атаката довела до превземането на крепостта. Празникът е определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. За първи път празникът е честван през 1993 г. по повод годишнината от превземането на Одринската крепост.

История на Ракетните войски на България

[редактиране | редактиране на кода]

Развръщане на ракетните войски

[редактиране | редактиране на кода]

Ракетни комплекси на въоръжение в Българската армия

[редактиране | редактиране на кода]
Номер
по ред 		Означение
на комплекса 		Означение
на ракетата
/Означение
на пусковата установка 		Означение
на НАТО 		Изображение На въоръжение
Оперативно-тактически
1. 9К72 „Елбрус“
militaryrussia.ru 		8К14(Р-17)
/2П19 		SS-1b Scud-A Снет
2. 9К72 „Елбрус“
[1], [2], [3] Архив на оригинала от 2008-07-16 в Wayback Machine. 		8К14(Р-17)
/9П117 		SS-1c Scud-B Снет
3. 9К714 „Ока“
rbase.new-factoria.ru 		9М714
/- 		SS-23 Spider-A Снет
Тактически
4. 2К6 FROG Снет
5. 9К52 [4] FROG-7 Снет
6. 9К79
rbase.new-factoria.ru 		9М79
/- 		S-21 Scarab
7. 9К51
/РСЗО БМ-21 „Град“ [5]
Противотанкови
8. 2К15;
2К16 („Шмель“) 		2К15 [AT-1 Spigot];
2К16 [AT-1A Snipper]
9. ПТРК 9К11
(9М14)(„Малютка“) 		AT-3B Sagger
10. 9К111(„Фагот“) AT-4 Spigot
11. 9К113 („Конкурс“) АТ-6 Spiral
Противокорабни

Отделен ракетен парков дивизион (ОРПДн)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Задачите предвидени за решаване от ОРПДн са били:
    • получаване и подвозване на ракетоносители, бойни глави и комплектуващо имущество до ЦРТБ и до пунктовете за предаване в ПРТБ;
    • развръщане на разтоварни станции (3 – 4 на брой) на ЖП гари, морски бряг и летища;
    • извършване на товаро-разтоварни работи с ракетоносители, бойни глави и комплектуващо имущество;
    • организация на полевото съхранение на ракетоносители и бойни глави (след получаване на сборъчни бригади);
    • разсредоточаване на наличните запаси от ракетоносители и бойни глави;
    • превоз на ракетоносители, бойни глави и комплектуващо имущество,
    • охрана и отбрана на ракетоносителите, бойните глави и комплектуващо имущество;
    • поддръжка на необходимите технически изисквония.

Командири на Ракетни войски и Артилерията на Българската армия

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността

  • генерал-майор Иван Михайлов (1947 – 1950), командир на артилерията
  • полковник (ген.-майор от септември 1950) Ангел Ангелов (27 януари 1950 до 9 декември 1951 г.), командир на артилерията
  • полковник – Стоян Попов (7 юли 1951 – 3 септември 1953), временно изпълняващ длъжността
  • полковник (ген.-майор от 1954) Иван Стефанов (8 септември 1953 – 14 октомври 1959)
  • полковник (ген.-майор от 1962) Мицо Гетовски (14 октомври 1959 – 16 февруари 1963)
  • полковник (ген.-майор от 1965, ген.-лейт. от 1974) Димитър Тодоров (19 октомври 1964 – 10 септември 1978), ВРИД 31 декември 1962 – 18 октомври 1964 (до 9 юли 1973 г. е командващ артилерията, след това началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в КСВ)
  • генерал-майор (ген.-лейт. от 1981) Добри Караджов (11 ноември 1978 – 24 октомври 1990)
  • полковник (ген.-майор от 1991) Ангел Марин (1990 – 1998)
  • генерал-майор Вълчо Фотев (5 май 1998 – 30 октомври 2000)
  • полковник инж. Асен Джоков (1 октомври 2000 – 30 юни 2002)
  • полковник Янко Христо Янков (2002 – 2003), Началник на отдел „Подготовка и използване на ракетните войски и артилерията“ в Главния щаб на Сухопътни войски
  • полковник Валери Енчев Точилов (2003 – 2006), Началник на отдел „Подготовка и използване на ракетни войски и артилерията“ в ГЩ на СВ
  • полковник Иван Иванов (2006 – ), Началник на направление „Подготовка на артилерийски подразделения“ в Щаба на СВ

Заместник-командващи артилерията и ракетните войски на България

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

  • подполковник (генерал-майор) – Стоян Попов (11 юни-6 юли 1951)
  • полковник (по-късно генерал-майор) Иван Стефанов (2 януари – 7 септември 1953)
  • подполковник (полковник) Карл Винаров (22 април-1 декември 1954)
  • полковник Димитър П. Димитров (1 декември 1954 – 13 ноември 1957)
  • полковник Методи Митов Пиронков (1952 – 1961)
  • полковник (генерал-майор) – Стоян Попов (31 юли 1961 – 5 октомври 1973), (от 18 април 1963 г. е заместник-началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“, а след това до 1973 заместник-командващ)
  • полковник (генерал-майор) Добри Караджов (6 октомври 1973 – 10 ноември 1978)
  • полковник (генерал-майор) Найден Боримечков (30 септември 1978 – 29 септември 1983)
  • полковник (генерал-майор) Илия Ленков (30 септември 1983 – 31 август 1990)
  • полковник Велин Паунов (1990 – 1992)

Началници на щаба на артилерията и ракетните войски на България

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността

  • полковник (по-късно генерал-майор) Иван Стефанов (11 април 1951 – 1 януари 1953)
  • полковник (генерал-лейтенант) Димитър Димитров (3 септември 1958 – 18 октомври 1960)
  • полковник Димитър Тодоров (18 октомври 1960 – 25 октомври 1961)
  • полковник Карл Винаров (17 април – 27 ноември 1963) (началник на щаба на Управление „РВ и А“-МНО)
  • полковник Карл Винаров (19 октомври 1964 – 27 септември 1971)
  • генерал-майор Марин Мермерски (28 септември 1971 – 29 септември 1974) (от 6 октомври 1973 е преназначен за началник-щаб в рамките на новосъздаденото Командване на Сухопътни войски)
  • полковник Петър Стефанов Цветанов (1974 – 1978)
  • полковник (генерал-майор) Стефан Узунов (1978 – 1989)
  • полковник Марко Христов Марков (1989 – 1992)
  • полковник Тодор Сталев Косов (1992 – 2000)

Съединения и части на Ракетни войски и Артилерия на Българската армия[2][3]

[редактиране | редактиране на кода]

До реформите в Българската армия преди влизането на България в НАТО

Номер по ред Съединение/Част Месторазположение Дата на създаване Заповед за създаване Дата на разформироване Заповед за разформиране Въоръжение, комплекс Въоръжение, к-во комплекси Подчинение
Резерв на главното командване
1. 76-а ракетна бригада Телиш 12.09.1964 г. зап. № 00259 Резерв на Главното командване
2. 135-а ракетно техническа база поделение 48010 Телиш
1-ва Армия
3. 46-а ракетна бригада Самоков 1.XI.1962 1.IX.1998 1-ва Армия
4. 128-а ракетно техническа база
поделение 22790 		Самоков 1-ва Армия
5. 1-ви отделен ракетен дивизион Самоков .X.1980 1988
2К6(от 1981) 		1-ва Мотострелкова дивизия
6. 3-ти отделен ракетен дивизион Разлог 31.V.1965 1991
2К6(от 24.V.1967) 		3-та Мотострелкова дивизия
7. 9-и отделен ракетен дивизион София .IX.1976 1988
2К6
9К52 		9-а Танкова бригада
8. 21-ви отделен ракетен дивизион Пазарджик 7.VIII.1968 1988
2К6 (.V.1968-)
9К52(от 1978) 		21-ва Мотострелкова дивизия
2-ра Армия
9. 56-а ракетна бригада под. 70180, след това 50500 и 22440 Марино поле 2-ра Армия
10. 129-а ракетно техническа база Марино поле
11. 2-ри отделен ракетен дивизион Стара Загора 26.III.1963
9К79(от 1970) 		2-ра Мотострелкова дивизия
12. 5-и отделен ракетен дивизион Казанлък 8.X.1966
2К6 (.VIII.1968 – 1983)
9К52 (от 1983) 		5-а Танкова бригада
13. 11-и отделен ракетен дивизион Карлово 30.IX.1977 1.X.1988
2К6 (9.X.1977 – 1.X.1983)
9К52 (от 1.X.1983) 		11-а Танкова бригада
14. 17-и отделен ракетен дивизион Димитровград 17-а Мотострелкова дивизия
3-та Армия
15. 66-а ракетна бригада под. 65820, след това 34560 Кабиле 10.05.1962г. заповед № 0065 3-та Армия
16. 130-а ракетно техническа база под. 60870, след това 34650 Ямбол
17. 7-и отделен ракетен дивизион Бояново 26.IV.1962
2К6 (1962 – 1968)
2К52 (от 1968) 		7-а Мотострелкова дивизия
18. 13-и отделен ракетен дивизион Сливен 13-а Танкова бригада
19. 16-и отделен ракетен дивизион Грудово 20.XI.1963
2К6 (1962 – 1968)
2К52 (от 1968) 		16-а Мотострелкова дивизия
20. 18-и отделен ракетен дивизион Шумен 18-а Мотострелкова дивизия
21. 24-ти отделен ракетен дивизион Карнобат 1978.10 [под.34580]
2К6 (1978 – 1982)
2К52 (1982 – 1989) 		24-та Танкова бригада

Настояще на Ракетните войски на България

[редактиране | редактиране на кода]

След реформите в Българската армия при влизането на България в НАТО

Номер по ред Съединение/Част Месторазположение Дата на създаване Заповед за създаване Дата на разформироване Заповед за разформиране Въоръжение, комплекс Въоръжение, к-во комплекси Подчинение
Резерв на главното командване
1. 4-ти артилерийски полк Асеновград Резерв на Главното командване
2. Дивизион тактически ракети ОТР-21 Точка 8?
3. Дивизион РСЗО БМ-21 Град 18?
4. ПТ дивизион

Използвани съкращения

[редактиране | редактиране на кода]
Съкращание Значение
РБр Ракетна бригада
ОРДн Отделен ракетен дивизион
ОРПДн Отделен ракетен парков дивизион
ПРОТБ Подвижна Ракетно-техническа база
ЦРТБ Централна ракетно-техническа база

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Dir.bg: Събития
  2. ↑ www.peterhall.de
  3. ↑ www.peterhall.de

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ракетни_войски_на_България&oldid=12184920“.