Райони на централно подчинение в Таджикистан

Райони на централно подчинение в Таджикистан
*Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ*
	Райони на централно подчинение в Таджикистан Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ
Страна	Таджикистан
Адм. център	Душанбе
Площ	28 600 km²
Население	1 971 600 души (2019); 68,9 души/km²
Райони	13 + 4
	Райони на централно подчинение в Таджикистан в Общомедия

Районите с републиканско подчинение (на таджикски: Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ), наричани още Каратегин е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 28 600 km² (2-ро място по големина в Таджикистан, 20,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 971 600 души (3-то място по население в Таджикистан, 22,54% от нейното население). Административен център град Душанбе, който административно е обособен в отделна административно единица.

Историческа справка

Градовете Турсунзаде, Вахдат и Рогун са признати за такива по време на съветската власт, съответно 1952, 1965 и 1986 г., а град Хисар – през 2018 г.

Географска характеристика

Районите с републиканско подчинение заемат западната и централната част на Таджикистан. На североизток граничат с Киргизстан, на запад – с Узбекистан, а на север – със Согдийска област, на юг – с Хатлонска област и на изток – с Горнобадахшанска автономна област. В тези си граници заемат площ от 28 600 km² (2-ро място по големина в Таджикистан, 20,23% от нейната площ, без територията на град Душанбе, която е 127 km²). Дължина от запад на изток 380 km, ширина от север на юг до 100 km.

Районите с републиканско подчинение са разположени в централната част на планинската система Хисаро-Алай и западната част на планината Памир. На север, по границата със Согдийска област и Киргизстан по паралела се простират хребетите Хисарски (4764 m), Зеравшански (5099 m) и Алайски (5544 m). Южно от първите два е разположена обширната и плодородна Хисарска долина, през която протичат горните течения на реките Кафирниган и Сурхандаря. От юг Хисарската долина се ограничава от северните склонове на хребета Бабатаг (1684 m), а от югоизток и изток – от Каратегинския хребет (4276 m). По цялото му югоизточно подножие е разположена дълбоката долина на река Вахш и дясната съставяща я река Сурхоб. Югоизточно от долината на река Вахш се простира северната част на Вахшкия хребет (3140 m). Източните и югоизточните части на Районите с републиканско подчинение са заети от северозападните части на планината Памир. Тук се издигат мощните планинки хребети Дарвазки (връх Гармо 6602 m) и Петър Първи (връх Москва 6785 m). В най-източната част, по границата с Горнобахшанската автономна област се извисява хребета Академия на Науките с първенеца на Памир връх Исмаил Самани (Комунизъм) 7495 m), 38°56′37″ с. ш. 72°00′57″ и. д. / 38.943611° с. ш. 72.015833° и. д.38.943611, 72.015833.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Районите с републиканско подчинение е наброявало 1 971 600 души^[1]. (22,54% от населението на Таджикистан, без населението на град Душанбе, което е 1 001 700 души). Гъстота 6894 души/km². Градско население 7,11%. Етнически състав: таджики 85,04%, узбеки 11,69%, киргизи 2,07% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Районите с републиканско подчинение се делят на 13 административни района, 4 града, всичките с областно подчинение и 13 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Районите с републиканско подчинение към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население^[1] (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Душанбе (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Вахдат	?	42 800	гр. Вахдат	42 800	21
2. Рогун	?	15 000	гр. Рогун	15 000	100
3. Турсунзода	?	53 700	гр. Турсунзода	53 700	57
4. Хисор	10	28 700	гр. Хисор	28 700	23
Административен район
1. Варзобски	1700	74 800	с. Варзоб	?	25	Такоб
2. Вахдатски	3987	317 100	гр. Вахдат		21	Нумон Розик
3. Лахшски	4580	61 300	сгт Вахдат	2600	284
4. Нурободски	7127	74 200	сгт Дарбанд	?	135
5. Ращки	5346	103 057	сгт Гарм	8300	185	Навобод
6. Рогунски	?	26 200	гр. Рогун		100	Оби-Гарм
7.Рудаки	1812	472 219	сгт Сомонийом	22 600	17	Мирзо Турсунзода, Навободски
8. Сангворски	?	21 600	с. Тавилдара	4444	215
9. Тоджикободски	?	42 000	с. Тоджикобод	?	261
10. Турсунзадевски	1175	221 100	гр. Турсунзаде		57
11. Файзободски	874	94 500	сгт Файзобод	9400	50
12. Хисорски	1982	280 600	гр. Хисор		23	Шарора
13. Шахринавски	?	111 500	с. Шахринав	7900	45	Октябърски

Източници

↑ ^а ^б Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. // Архивиран от оригинала на 2015-07-02. Посетен на 2016-05-15.

Административно деление на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе

[население_2015-1] а ^б Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. // Архивиран от оригинала на 2015-07-02. Посетен на 2016-05-15.

[1]