Райна Николова
| Райна Николова | |
| българска юристка | |
| Родена |
1973 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Юридически факултет на СУ |
| Работила | юрист, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | Право |
| Работила в | Нов български университет |
Райна Борисова Николова е български юрист, професор в Нов български университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Райна Николова е родена в град София. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. През 2004 г. защитава дисертация в научната специалност „Административно право и административен процес“ на тема „Публичноправни проблеми на телевизионната програма на обществената телевизия в България“[1]. През 2016 г. става доктор на юридическите науки на Великотърновския университет „Св. Свети Кирил и Методий“ с дисертация на тема „Публичноправни проблеми на печатните медии в България“[1].[2]
От 1996 до 1997 г. е съдебен кандидат при Софийски градски съд. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия от 1997 до 2003 г.[3]
През януари 2004 г. е избрана от XXXIX народно събрание за член на Съвета за електронни медии, предложена от парламентарната група на НДСВ.[4][5][6][7] Мандатът ѝ изтича през 2010 г.
От 2010 г. е доцент в Нов български университет[1]. Паралелно с това е главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII народно събрание (2013 - 2014) и консултант и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011- 2015 г.). От 2017 г. е професор в НБУ[1].
Хоноруван преподавател е в Нов български университет (2001 – 2010), Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2003 – 2009), Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2009 – досега) и Университета за национално и световно стопанство (специалност „Медия икономика“ през 2016 г.). Хоноруван и щатен преподавател във Висшето училище „Колеж по пощи и телекомуникации“ в София (2010 – 2012).
Тя е един от създателите и организаторите на общоуниверситетския семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“.[8][9][10]
Сътрудник е на изданието на Европейската аудиовизуална обсерватория към Съвета на Европа IRIS Newsletter от 2004 г.[11]
Създател е на специализирания сайт „Медиите в България: право и етика“.[12]
Член е на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- „Читател на 2016 г.“ на Държавна агенция „Архиви“ на Република България, 9 юни 2017 г.[13][14]
- Грамота и плакет за принос в областта на професионалното обучение и повишаване квалификацията на съдиите и съдебните помощници в системата на административното правораздаване по повод 25-годишнината от възстановяването на дейността на Върховния административен съд, 1 декември 2021 г.[15]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Монографии
- Телевизионната програма на обществената телевизия. Публичноправни аспекти. София: Сиби, 2004, 264 с. ISBN 954-730-195-0
- Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. София: Сиела, 2006, 477 с. ISBN 954-649-929-3;978-954-649-929-5
- Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2009, 277 с. ISBN 978-954-680-591-1
- Административноправна същност на информацията. София: Дружество „Европейско право“, 2016, 271 с. ISBN 978-954-91117-0-5; ISBN 978-619-7296-00-6
- Публичноправни проблеми на печатните медии в България. София: Дружество „Европейско право“, 2016, 312 с. ISBN 978-619-7296-01-3; ISBN 978-619-7296-02-0
- Учебници и учебни помагала
- Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Фенея, 2010. ISBN 978-954-9499-44-5
- Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: НБУ. Второ преработено и допълнено издание, 2015. ISBN 978-954-535-855-5
- Понятието за обществена информация в практиката на Върховния административен съд. София: Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-845-6
- Учебно помагало по административно право и административен процес. София: Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-031-6
- Учебно помагало по административен процес. София: Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-112-2
- Учебно помагало по административно право. София: Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-111-5 .
- Съставителство на сборници
- Медийна регулация (2003)
- Медиите в България: 25 години по-късно (2015)
- Законът на правото или правото на закона (2016)
- Медиите в България: 30 години по-късно (2020)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Райна Борисова Николова Архив на оригинала от 2022-01-07 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ uni-vt.bg
- ↑ Накратко: Райна Николова е назначена за административен директор на БНТ, Karieri.bg, 22 март 2001.
- ↑ Днес народните представители приеха, Parliament.bg, 21 януари 2004.
- ↑ Депутатите избраха двама нови членове на СЕМ, bTVnovinite.bg, 21 януари 2004.
- ↑ Райков пак в СЕМ. Скандал в парламента за депутатски карти, News.bg, 21 януари 2004.
- ↑ Ана Илиева, Избраха Райчо и Райна в СЕМ Архив на оригинала от 2021-11-09 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 22 януари 2004.
- ↑ Общоуниверситетски семинари, сайт на НБУ.
- ↑ Семинари и публични лекции, сайт на департамент „Право“ на НБУ.
- ↑ Общоуниверситетски семинар, Комунизмът в България.
- ↑ IRIS Newsletter: Archives.
- ↑ „Медиите в България: право и етика“.
- ↑ Диана Тодорова, Държавна агенция „Архиви“ отличи свои дарители и читатели, БНТ, 9 юни 2017.
- ↑ Пресконференция по повод Международния ден на архивите, сайт на Държавна агенция „Архиви“, 9 юни 2017.
- ↑ Над 320 000 дела е приключил Върховният административен съд за своето 25-годишно съществуване Архив на оригинала от 2022-01-08 в Wayback Machine., сайт на Върховния административен съд.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Райна Николова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Райна Николова, в Google Наука
- Профил на Райна Николова на сайта на департамент Право на НБУ
|
