Радослав Павлович (войвода)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Радослав Павлович.

Радослав Павлович (на босненски: Radoslav Pavlović) е босненски войвода от рода Павловичи.

Той е син на войводата Павле Раденович^[1]. След убийството на баща му около 1415 г. заедно с брат си Петър Павлович I и с помощта на османците, Радослав напада босненския велможа Сандал Косача, участвал в заговора за убийството^[2]. В този конфликт умира брат му Петър Павлович I, а Радослав около 1420 г. поема властта над бащините владения.

Уталожването на конфликта между Радослав и Сандал Косача е скрепено с брака на Радослав с Теодора, племенницата на Сандал Косача и сестра на Стефан Косача. От този брак се раждат трима сина - Иваниш Павлович († 1450.), войводата Петър II Павлович и войводата Никола Павлович (владетели между 1450 и 1463 г.). Известно е също, че Радослав води преговори с Дубровник за продажбата на неговата половина от Конавле^[3], но през 1430 г. оспорва сключения договор. През 1438 г. Стефан Косача му отнема Требине, след което властта и мощта на Радослав Павлович е прекършена^[4].

Радослав Павлович умира през 1441 г. и е наследен от сина си Иваниш Павлович.

Бележки

↑ „Славному и велможному господину Радосаву Павловикју милостију божиом великому војеводи босанскому ... славно поменутје господина кнеза Павла родитеља ви и потом брат ви војеводе Петра“ (12. januara 1421. godine), Ljubomir Stojanović]], Старе српске повеље и писма, I/1, Српска краљевска академија, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа, Прво одељење, Споменици на српском језику 19, Београд - Сремски Карловци 1929, 570; „Радосав син и наслидник славнога поменутја господина кнеза Павла Радиновића” (24. aprila 1421. godine), Isto, 573
↑ Povijest Hrvata, srednji vijek, str. 381.
↑ Pavo Živković, Ivana Jakić, Marija Brandić: Uloga bosanskog kralja u Konavoskom ratu (1430. - 1433.), Povijesni zbornik: godišnjak za kulturu i povijesno nasljeđe, sv.2 br.3, 09. 2008.
↑ Opća enciklopedija, svezak VI, str. 349

[1] „Славному и велможному господину Радосаву Павловикју милостију божиом великому војеводи босанскому ... славно поменутје господина кнеза Павла родитеља ви и потом брат ви војеводе Петра“ (12. januara 1421. godine), Ljubomir Stojanović]], Старе српске повеље и писма, I/1, Српска краљевска академија, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа, Прво одељење, Споменици на српском језику 19, Београд - Сремски Карловци 1929, 570; „Радосав син и наслидник славнога поменутја господина кнеза Павла Радиновића” (24. aprila 1421. godine), Isto, 573

[2] Povijest Hrvata, srednji vijek, str. 381.

[3] Pavo Živković, Ivana Jakić, Marija Brandić: Uloga bosanskog kralja u Konavoskom ratu (1430. - 1433.), Povijesni zbornik: godišnjak za kulturu i povijesno nasljeđe, sv.2 br.3, 09. 2008.

[4] Opća enciklopedija, svezak VI, str. 349

[1]

[2]

[3]

[4]