Рада Балевска
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (25 октомври 2022) |
Рада Балевска | |
български учен и зооинженер в областта на овцевъдството | |
Родена | |
---|---|
Починала | 14 септември 1984 г.
|
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Зооинженерство |
Работила в | Софийски университет, Зоотехнически факултет |
Политика | |
Депутат | |
IV НС V НС |
Рада Кънчева Балевска е български учен и зооинженер, един от най-авторитетните и изтъкнати учени в областта на аграрните науки в България, част от инициаторите за преобразуване на овцевъдството след 1944 година, съосновател на висшето аграрно образование в България, зам.-министър на земеделието.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рада Балевска е родена на 19 март 1903 година в Угърчин като десетото дете в семейството на Велика Голийкова и Кънчо Балевски Даскала, произхождащ от угърчинския клон на големия охридски род Балевски.[1] През 1923 г. завършва Ловешкото държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“. Работи като учителка в Угърчин (1923 – 1924). Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (1929). Работи като учител-агроном в Земеделското стопанско училище „Боруш“ в Крушето, Горнооряховско (1929 – 1931), първата жена-директор на Допълнителното земеделско училище в Долна баня, Ихтиманско (1931 – 1933). На 9 юни 1933 г. е уволнена за комунистическа дейност.
През 1934 г. емигрира в СССР, където живее 11 години. През 1943 г. завършва аспирантура в Казанския държавен зоотехнически институт „Николай Бауман“, редовен доцент в катедра „Частна зоотехника“, старши научен сътрудник и кандидат на селскостопанските науки в Горкиевската зоотехническа опитна станция.
През 1945 г. се завръща в България и е преподавател в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По нейна инициатива към университета са разкрива Зоотехническият факултет. Доцент и първата жена-професор в България от 1948 г., завеждащ Катедра „Дребни животни“, Катедра „Овцевъдство“, заместник-декан на Зоотехническия факултет. Инициатор за създаването и основен автор на първата национална програма за преустройство на овцевъдството в страната. В периода 1948 – 1979 г. ръководи 4 научни колектива за създаване на нови породи овце в Южна България. Заместник-министър на земеделието (1951). Ректор на Централната висша школа за подготовка на кадри за ТКЗС (1950 – 1951) и съосновател на Селскостопанския музей в София.
Народен представител и член на Президиума на IV и V обикновено народно събрание. Проф. Рада Балевска е първи директор на Националния селскостопански музей (днес Земеделски музей) от 1970 г.
Автор на над 200 научни публикации по проблемите на вълнознанието, храненето, генетиката, развъждането, селекцията и развъждането на отделни породи овце. Работи в колектив с големия български писател и учен проф. Димитър Димов в изучаването хистоструктурата на кожата при тънкорунни овце.
През 1981 г. проф. Рада Балевска дарява цялото си имущество на Селскостопанския музей, София. През 1980 г. издава мемоарната книга „По каменистия път“.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Проф. Рада Балевска е носител на многобройни национални и международни отличия в областта на аграрната наука.
- Орден „Георги Димитров“
- Орден „НРБ“ I ст.
- Орден „9.IX.1944“
- Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“
- Лауреат на Димитровска награда
- Народен деятел на културата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
- Балевска, Р., По каменистия път, С., 1980.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шойков, Цачо, Пано Мустакерски. Музикални дейци и самодейци от Угърчинския район. София, 1991. с. 53.
|