Рабишка могила
| Рабишка могила | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Видин) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Магура |
| Надм. височина | 460,9 m |
Рабишка могила (до 29 юни 1942 г. Магура)[1] е изолирана височина в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Видин.[2]
Изолираната височина Рабишка се издига в най-западната част на Западния Предбалкан и е разположена южно от Рабишкото езеро. Издига се изразително над съседните равнинни околности на повече от 270 м. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.[2]
Дължината на възвишението от запад на изток е около 3 км, а ширината му – 0,7 – 0,8 км. Максимална височина е връх Магура (460,9 м), разположен в средната му част. Склоновете му са скалисти, стръмни и са изградени от горноюрски и долнокредни, дълбоко окарстени варовици. Покрито е с редки храсталаци и ксерофитна тревна растителност. Южният склон, който е по-полегат е зает от лозови насаждения.[2]
В непосредствена близост на север от възвишението се намира Рабишкото езеро, което предлага идеални условия за рекреационна дейност, а на южното подножие, на 2,7 км северозападно от село Рабиша се намира една от най-красивите български пещери – Магурата.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 178.
- ↑ а б в г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 396.