П-120 „Малахит“
П-120 „Малахит“ Класификацията на НАТО: SS-N-9 Siren | |
Ескиз на противокорабната ракета П-120 „Малахит“ | |
Обща информация | |
---|---|
Вид | Противокорабна ракета |
История на производство и служба | |
Изобретател | Челомей, Владимир Николаевич |
Създаване | 1963 г. – 1972 г. |
Производител | ПО „Стрела“ гр. Оренбург; разработена от: ОКБ-52, КБ по машиностроене (Москва) СССР |
Производство | 1969 – 1992 г. |
На въоръжение | 17 март 1972 г. – понастоящем |
На служба при | СССР Русия |
Варианти | П-70 „Аметист“ (базов модел) |
Габаритни характеристики | |
Маса | 5400 кг |
Дължина | 8,84 м |
Диаметър | 0,9 м |
Технически характеристики | |
Бойна глава | Фугасно-кумулативна или ядрена |
Взривна мощност | 800 кг ВВ или до 2 мт |
Брой бойни глави | 1 |
Обсег | 15 – 150 км |
Скорост | 0,9 М |
Платформа | Надводни кораби и подводници |
П-120 „Малахит“ в Общомедия |
П-120 „Малахит“ (Индекс на УРАВ на ВМФ – 4К85, Класификацията на НАТО: SS-N-9 Siren, на български: Сирена) е съветска/руска крилата противокорабна ракета. Това е усъвършенствана модификация на комплекса П-70 „Аметист“ с: подобрена система за насочване; увеличена далечина на стрелбата 1,5 пъти; възможност за пуск от надводен кораб (изделие 4K86. Отличава се от 4К85 с липсата в състава на стартовия агрегат на двигател за подводна степен).
На 17 март 1972 г. комплекса е приет на въоръжение за надводните малки ракетни кораби (МРК) от проекта 1234 и на 21 ноември 1973 г. – за подводните лодки от проекта 670М.[1] Също, с ПКР „Малахит“ е въоръжен опитният МРК на подводни крила от проекта 1240.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]През 1962 г. ОКБ-52 МАП излиза с предложение за създаването на унифицирана ПКР, с възможност за пуск както от подводници (в подводно положение), така и от надводни кораби. Новият комплекс е предназначен в т.ч. и за увеличаването на бойните възможности на подводните лодки от проекта 670 за сметка на замяна на „главния калибър“ ПКР „Аметист“.
С постановление на Съвета на Министрите на СССР №250 – 89 за разработката на комплекса П-120 е възложено на 28 февруари 1963 г. (по същото постановление с ПКР П-500 „Базалт“). През същата година от ОКБ-52 МАП е завършен предварителния проект на комплекса.
През февруари 1964 г. КБ Челомей завършва разработката на ескизния проект за новия противокорабен ракетен комплекс П-120 „Малахит“ с ракетата 4К85 (при това една от задачите на проектирането е осигуряването на възможност за старт на ракетата 4К85 от пусковите установки на комплекса П-70 „Аметист“). Пусковата установка за ракетите е разработена от КБМ в Москва[2].
- Кратка хронология на проекта
- 1964 г. – 1972 г. – етап на изпитанията
- 17 март 1972 г. – приемане на въоръжение
- Дължина: 8,84 м[3]
- Диаметър на корпуса: 0,8 м[3]
- Размах на крилата: 2,5 м[3]
- Стартово тегло: 5400 кг[3]
- Маса на БЧ:
- Скорост: M=0,9 [3]
- Далечина на стрелбата: 15 – 150 км[3]
- Система за управление: инерционна (автопилот АПЛИ-5) + радиолокационна (РГС „Двина“) + топлинна (ТГС „Дрофа“)
Използване
[редактиране | редактиране на кода]По време на грузино-югоосетинския конфликт (7 август – 12 август 2008 г.), на 10 август има руско-грузински морски бой. Грузински стражеви катер при предполагаем опит за атака на руски кораби е напълно унищожен с попадания на 2 ракети П-120, изстреляни от малкия ракетен кораб на ЧФ на РФ „Мираж“[4]. Унищоженият грузински катер е предположително „Георгий Торели“[5].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ rbase.new-factoria.ru
- ↑ Оборонные предприятия СССР и России 2, с. 448.
- ↑ а б в г д е Апальков Ю. В. Малые ракетные корабли и катера…. 104 с.
- ↑ Ракетный „Мираж“: подробности отбитой атаки Архив на оригинала от 2009-09-08 в Wayback Machine. Аркадий Мамонтов – Вести.ru
- ↑ www.unosat.org[неработеща препратка]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Широкорад А. Б. Огненный меч Российского флота. 416 с. ISBN 5-87849-155-9.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Anti-Ship Missiles ((en))
- rbase.new-factoria.ru ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно П-120 „Малахит“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-120“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |