Пьотър Святополк-Мирски
| Пьотър Святополк-Мирски Пётр Святополк-Мирский | |
| руски офицер | |
 руски офицер и държавник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Санкт Петербург, Руска империя |
| Погребан | Украйна |
| Религия | православие |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Академия на Генералния щаб |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-лейтенант |
| Семейство | |
| Деца | Мирский, Дмитрий Петрович, |
| Пьотър Святополк-Мирски в Общомедия | |
Пьотър Дмитриевич Святополк-Мирски (на руски: Пётр Дмитриевич Святополк-Мирский) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Руски държавник, министър на вътрешните работи на (1904-1905). Почетен гражданин на Пенза.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пьотър Святополк-Мирски е роден през 1857 г. във Владикавказ в семейството на потомствен дворянин от старинния дворянски род Святополк-Мирски. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус и служи в Лейбгвардейския хусарски полк.
Участва в Руско-турската война (1877–1878) на Кавказкия фронт. Проявява се в борбата за Карс.
След войната завършва Николаевската генералщабна академия. Служи като началник на щаба на 3-та гренадирска дивизия.
Губернатор на Пенза и Екатеринослав. Назначен за помощник на вътрешния министър (1900). Генерал-губернатор на Вилно, Ковно и Гродно (1902). Повишен във военно звание генерал от кавалерията и генерал-адютант.
На 26 август 1904 г., след убийството на вътрешния министър Вячеслав Плеве, генерал-адютант Петър Святополск-Мирски е назначен за министър на вътрешните работи. Въпреки че е обвиняван в непоследователност, той смекчава системните политически и антисемитски репресии на своя предшественик. Обвиняван е за разстрела на демонстрантите на 9 януари 1905 г., когато загиват над 200 души, а пострадалите са над 800 души. Това дава начало на Първата руска революция Отстранен е от поста на 18 януари 1905 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Статия на rulex.ru
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, ДИ „П. Берон“, 1986, с. 162.
|
