Днипро
Днипро Дніпро | |||||
— Град — | |||||
Панорама, катедрала „Св. Преображение", Манастирски остров с мост | |||||
Страна | Украйна | ||||
---|---|---|---|---|---|
Област | Днепропетровска област | ||||
Площ | 405 km² | ||||
Надм. височина | 120 m | ||||
Население | 980 948 души (2021) 2422 души/km² | ||||
Кмет | Борис Филатов | ||||
Основаване | 1776 | ||||
Първо споменаване | 23 април 1776 г. (стар стил) | ||||
Пощенски код | от 49000 до 49489 | ||||
Телефонен код | +380 – 56 | ||||
Официален сайт | dniprorada.gov.ua | ||||
Днипро в Общомедия |
Днипро (на украински: Дніпро; от основаването му през 1776 г. до 1796 г. и между 1802 и 1918 г. и между 1919 и 1926 г. – Екатеринослав; 1918–1919 г. – Сичеслав; между 1796 и 1802 г. – Новоросийск; и между 1926 и 2016 г. – Днепропетровск) е град и административен център на Днепропетровска област, Днипровски район и Днипровска градска община в Украйна. Разположен е на двата бряга на река Днепър. Разделен е на 8 градски района.
Градът е с четвъртото по големина население (968 502 души към 19.01.2022 г.) в Украйна след Киев, Харков и Одеса. Градът е основен научен, изследователски и иновационен център. Днипро се смята за „космическата столица“ (има космодрум) на Украйна и има най-дългата крайбрежна ивица в Европа.
Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав.
С откриването и търговското разработване на находищата на желязна руда в Кривой рог Екатеринослав бързо се превръща във важен промишлен град на Руската империя. През ХХ век Днипро се превръща в един от ключовите центрове на металургичната, ядрената, отбранителната и космическата[1] промишленост на СССР. Поради наличието на обекти на военната промишленост градът е затворен град до началото на 1990-те години.[2]
В съвременна Украйна, както и в цялата си история, Днипро остава един от най-важните политически, промишлени, финансови, научни и културни центрове.
Днипро е център на Днипровската агломерация с население от почти 1,5 млн. души.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Днипро наброява 1 001 612 жители (2011).[3] Градът е център на Днипровска агломерация с население 2 млн. души (с градовете Камянске, Новомосковск, Пидгородне, Иларионове, Синелникове, Верхивцеве, Верхньоднипровск и още 12 селища).
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав. Градът се превръща в административен център на обширните територии на украинската степ (завладяните територии се наричат Новорусийска губерния и Екатеринославска губерния в състава на Руската империя).
През 1787 г. градът е преместен на сегашното си място на река Днепър, в непосредствена близост до казашката слобода Половица (днес център на съвременен Днепър). По това време на територията на съвременния град има и редица казашки селища (селището Нови Кодаки и др.).
Днипро е замислен по план на княз Потьомкин – фаворит на императрицата, да бъде създаден като трета (след Санкт Петербург и Москва), така наречена южна столица на Руската империя.[4]
В периода 1918 – 1919, докато съществува Украинската народна република, носи името Сичеслав. От 1919 до 1926 отново се казва Екатеринослав, но през 1926 г. е преименуван на Днепропетровск в чест на видния болшевик Григорий Петровски.
През 2016 г. е преименуван на Днипро в рамките на декомунизацията и украинизацията.[5]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Днипро е един от най-големите промишлени центрове на Украйна. Особено е развита черната металургия и машиностроенето. Днипро е център на ракетостроенето на Украйна, както и на други отрасли на тежката промишленост.
От 1995 г. функционира системата на метрополитена на града.
-
Изглед към възвишението на града от левия бряг
-
Модерни сгради на десния бряг
-
Панорама на града от Кайдатския мост
-
Панорама на града от Южния мост
-
Бизнес част на града
-
Централната част на града.jpg
-
Стадион „Днипро-Арена“
-
Национален технически университет „Днипърска Политехника“
-
Ракетата „Зенит-3SLБ“ на стартовата площадка – космическа ракета-носител за транспортиране на сателити в космоса
-
Катедралата „Свети Йоан Кръстител“
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Днипро
- Адриан Богородски (р. 1943), духовник
- Елена Блаватска (1831 – 1891), писателка
- Александър Гънгов (р. 1961), български философ
- Анатолий Демяненко (р. 1959), футболист
- Константин Ерьоменко (1970 – 2010), футболист
- Мойсей Златин (1882 – 1953), диригент
- Александър Галич (1918 – 1977), писател
- Анатолий Демяненко (р. 1959), футболист
- Константин Доброджану-Геря (1855 – 1920), румънски общественик
- Андрей Кудин (р. 1963), писател
- Владимир Люти (р. 1962), футболист
- Сергей Мамчур (1972 – 1997), футболист
- Александър Матросов (1924 – 1943), войник
- Юрий Мухин (р. 1949), общественик
- Роман Нойщетер (р. 1988), футболист
- Сергей Перхун (1977 – 2001), футболист
- Владимир Пилгуй (р. 1948), футболист
- Олег Протасов (р. 1964), футболист
- Михаил Светлов (1903 – 1964), писател
- Юлия Тимошенко (р. 1960), политик
- Олександър Турчинов (р. 1964), политик
- Ростислав Фадеев (1824 – 1883), генерал и писател
- Сидер Флорин (1912 – 1999), български преводач
- Анжелина Швачка (р. 1971), певица
- Починали в Днипро
- Иван Вишневски (1957 – 1996), футболист
- Владимир Гелфанд (1923 – 1983), писател
- Тодор Грудов (1895 – 1935), български комунист
- Мойсей Златин (1882 – 1953), диригент
- Зот Некрасов (1907 – 1990), инженер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Dnepr.Info Днепр информационный
- Днепра галерия – всичко за града
- Електронна карта на Днипро Архив на оригинала от 2008-02-29 в Wayback Machine.
- Снимки на Днипро Архив на оригинала от 2012-12-11 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дніпропетровськ — столиця ракетобудування — Дніпропетровськ — космічна столиця // Архивиран от оригинала на 2010-10-26. Посетен на 13 травня 2015.
- ↑ Тема «Закритого міста» в історії радянського Дніпропетровська 1950-80-х років // Архивиран от оригинала на 2018-11-12. Посетен на 12 листопада 2018.
- ↑ www.dneprstat.gov.ua
- ↑ Charles Wynn. Workers, Strikes, and Pogroms: The Donbass-Dnepr Bend in Late Imperial Russia, 1870—1905 Архив на оригинала от 2015-07-10 в Wayback Machine.
- ↑ Парубій відразу ж підписав постанову про перейменування Кіровограда в Кропивницький
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дніпро (місто)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |