Път от варягите към персите
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Varangian_routes.png/400px-Varangian_routes.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/S._V._Ivanov._Trade_negotiations_in_the_country_of_Eastern_Slavs._Pictures_of_Russian_history._%281909%29.jpg/300px-S._V._Ivanov._Trade_negotiations_in_the_country_of_Eastern_Slavs._Pictures_of_Russian_history._%281909%29.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ae/Ilia_Efimovich_Repin_%281844-1930%29_-_Volga_Boatmen_%281870-1873%29.jpg/300px-Ilia_Efimovich_Repin_%281844-1930%29_-_Volga_Boatmen_%281870-1873%29.jpg)
Пътят от варягите към персите, известен по-късно и като пътя от немците към хазарите, е северен воден път в Източна Европа, свързващ Скандинавия и северногерманското крайбрежие през Балтика, Нева, Волхов, Ладога, Илмен, Ловат и по течението на Волга с Каспийския басейн и Голям Иран.
Имал е разклонение по Северна Двина към Бяло море.
Този път възниква, както и другият – път от варягите към гърците, през 8 век, като началото му се поставя в 780 г. с появата на варягите, които търгуват с волжките българи. Първоначално пътят е известен и като пътя от немците към хазарите, за да прерастне след разрушаването на последния от княза на Киевска Рус - Светослав, в пътя от варягите към персите (виж Каспийски походи на русите).
Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век по посочения маршрут се движат търговци със славянско потекло и търгуващи с ценни кожи.[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Logan, Donald F. (1992). The Vikings in History 2nd ed. Routledge. ISBN 0-415-08396-6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 28