Сакалиби

Сакалиба^[1] (на арабски: صقالبة) е общо наименование на народите в Източна Европа - славяни,^[2] тюрки^[3] или угри, използвано в средновековната ислямска литература. Ал Куфи включва в това понятие всички „неверници от Източна Европа“. Ал Хорезми през 836-847 г. записва: „Германия, това е страната на сакалибите“. Масуди през X век причислява към сакалибите "намчин" и "турок". В частност този термин се използва за Войни или наемници, залавяни или набирани в Източна Европа, като в крайна сметка някои достигат до високи постове в държавите от мюсюлманското Средиземноморие.

В историческите извори на арабските му съвременници Василий I Македонец е наричан Басил ас-саклаби.^[4]

Източници

↑ Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989
↑ Шахматов A.A. Древнейшие судьбы русского племени. Пг., 1919. С. 34- 37; Третьяков П.Н. Восточнославянские племена. М., 1953. С. 252.
↑ Zeki Valldi Togan A. lbn Fadlan'n Reisebericht//Abhandlugen fur die Kunde des Morgenlandes. Bd XXIV. Leipzig. 1939. S. 365-369.
↑ Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1

Тази статия за етнос все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989

[2] Шахматов A.A. Древнейшие судьбы русского племени. Пг., 1919. С. 34- 37; Третьяков П.Н. Восточнославянские племена. М., 1953. С. 252.

[3] Zeki Valldi Togan A. lbn Fadlan'n Reisebericht//Abhandlugen fur die Kunde des Morgenlandes. Bd XXIV. Leipzig. 1939. S. 365-369.

[4] Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1

[1]

[2]

[3]

[4]