Пърнарът (Quercus coccifera) е вид топлолюбив вечнозелен дъб, отлично приспособен към климата на Средиземноморието – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или по-често храст, с плитко напукана до люспеста сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в Източна Стара планина до 350[2] – 400 м н.в.[3] Включен е в Червената книга на Република България със статус „застрашен“.[3] Пърнарът е гостоприемник на видове насекоми от род Kermes, използвани за създаването на извънредно ценено в миналото пурпурночервено багрило; видовият епитет coccifera (гр./лат.) е отражение на тази особеност.[4]
↑Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ абСоня Цонева, Димитър Пеев. Пърнар // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 12 януари 2019.
Дървета
Жълъд
Мъжки реси
Кора
.JPG)
