Първа френска военна мисия в Япония

Първата френска военна мисия в Япония от 1867 – 1868 г. е една от първите чуждестранни военни мисии в Япония. Тя е изпратена от император Наполеон III по искане на шогуната, изразено от японския пратеник в Европа, Шибата Такенака (1823 г. – 1877 г.)

Шибата вече преговаря за финалното споразумение относно френската помощ при строежа на корабостроителницата в Йокосука и изпраща молба до Франция и Великобритания за изпращане на военни съветници, които да обучат армията на Токугава по западни методи. Великобритания изпраща Мисията на Трейси за обучение на моряци. Френският външен министър Дроян дьо Люс (1865 г. – 1881 г.) предава искането до френското правителство относно обучението на японските войски.^[1]

Мисията

Мисията се състои от 17 души под командването на министъра на войната, генерал Жак Луи Рандон. В нея са включени 4 офицери (от пехотата, кавалерията и артилерията), 10 подофицери и 2 войници. Тя е оглавена от щабния капитан Шарл Сулпис Жул Шаноан, който по онова време е аташе на щаба в Париж.

Дейност

Мисията отпътува от Марсилия на 19 ноември 1866 и пристига в Йокохама на 14-и януари 1867 г. Тя е посрещната от Леон Рош и командира на френската далекоизточна ескадра, адмирал Пиер-Густав Роз. ^[2]

Военните инструктори успяват да обучат елитните части на шогуна Токугава Йошинобу, наречени деншутай за по-малко от година, преди силите на шогуната да бъдат победени от императорските войски във войната Бошин. След това на френската военна мисия е заповядано да напусне Япония според декрет, издаден от император Мейджи, който поема властта през октомври 1868 г.

Въпреки договорката, никоя чужда страна да не участва във военните действия по време на войната Бошин, Жул Брюне и четирима от неговите подофицери избират да останат в Япония и да подкрепят шогуната. Те напускат френската армия и се отправят към северната част на страната с остатъците от армията на Токугава с надеждата да организират контраатака. Конфликтът продължава до май 1869 г. след победата над силите, верни на шогуна в битката при Хакодате.

Бележки

↑ L. M. Cullen, A History of Japan, 1582-1941: Internal and External Worlds, Cambridge University Press, 2003, p. 196
↑ Meron Medzini, French Policy in Japan During the Closing Years of the Tokugawa Regime, Harvard Univ Asia Center, 1971 p. 73

Литература

End of the Bakufu and restoration in Hakodate (Japanese: 函館の幕末・維新) ISBN 4-12-001699-4
French policy in Japan during the closing years of the Tokugawa regime (English), Meron Medzini ISBN 0-674-32230-4
Polak, Christian. (2001). Soie et lumières: L'âge d'or des échanges franco-japonais (des origines aux années 1950). Tokyo: Chambre de Commerce et d'Industrie Française du Japon, Hachette Fujin Gahōsha (アシェット婦人画報社).
Polak, Christian. (2002). 絹と光: 知られざる日仏交流100年の歴史 (江戶時代-1950年代) Kinu to hikariō: shirarezaru Nichi-Futsu kōryū 100-nen no rekishi (Edo jidai-1950-nendai). Tokyo: Ashetto Fujin Gahōsha, 2002. ISBN 978-4-573-06210-8; OCLC 50875162

[1] L. M. Cullen, A History of Japan, 1582-1941: Internal and External Worlds, Cambridge University Press, 2003, p. 196

[2] Meron Medzini, French Policy in Japan During the Closing Years of the Tokugawa Regime, Harvard Univ Asia Center, 1971 p. 73

[1]

[2]