Направо към съдържанието

Приваловка (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Приваловка
Приваловка
— махала (на руски: деревня) —
Разположение в Русия
52.4316° с. ш. 32.7114° и. д.
Приваловка
Разположение в Брянска област
52.4316° с. ш. 32.7114° и. д.
Приваловка
Страна Русия
Федеративен субектБрянска област
Общински окръгСтародубски[1]
Надм. височина175[2] m
Население56[3] души (2010 г.)
ОКАТО15250000120[4]
Пощенски код243261[5]
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Приваловка (на руски: Приваловка) е махала (на руски: деревня) в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[1]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000120.[6]

Името произлиза от личното име на някой си Максим Привалов, който държал парцел земя на това място.[7] Земята е откупена от Михаил Андреевич Миклашевски и заселена с хора, основавайки махалата.[7]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южната част на Брянска област на разстояние около 17 km на юг по права линия от административния център на общината – град Стародуб.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Приваловка е основана под формата на слобода и е заселена в края на XVII век като феодално владение от полковника на Стародубския полк на Казашкото хетманство – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 – 19.03.1706 г.).[8][9][10] На 10 август 1704 г. с хетмански универсал (указ) на хетман Иван Мазепа се потвърждава официално феодалният статус на Приваловка спрямо рода Миклашевски.[11][12][13]

Приваловка е била част от 2-ра полкова сотня (подразделение) на Стародубския полк (административна, военна и съдебна териториална единица) на Казашкото хетманство, а след анектирането му – на Руската империя)[14].[15]

Тъй като Казашкото хетманство през 1654 г. става васално на Московското царство,[16] то владетелите на слободата се определят от хетмана и потвърждават от московския цар. След това през 1781 г. Казашкото хетманство е изцяло анексирано и внедрено в Руската империя под името Малоруска губерния,[16] така че владетелите на слободата се определят с царска грамота на руския монарх или с универсали (укази) на хетмана от името на руския монарх.[17]

На 19 март 1706 г., по време на Северната война, Михаил Анреевич Миклашевски е убит в схватка с шведите край Несвиж и е погребан в Стародуб.[18] Многобройните му владения са временно (неокончателно) разделени между вдовидата му Анна и по-големите им синове Андрей и Степан, тъй като техният полубрат Иван все още не бил пълнолетен (под 17 години) и нямал право самостоятелно да сключва правни сделки.[19][20] По силата на това временно наследствено разделение, махалата Приваловка се владее първо от вдовицата Анна, а след смъртта ѝ от сина Иван.[19][21] Официално с хетмански универсал на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г., слобода Приваловка е потвърдена за феодално владение на Иван М. Миклашевски (ок. 1700–1740 г.).[17]

Окончателната подялба на наследството се състои едва през 1741 г., когато Иван М. Миклашевски е вече бил починал година по-рано.[19][22] Неговите права приема сина му Павел Иванович Миклашевски (15.12.1724 г. – ок. 1773 г.).[19][22] Така наследството се разделя между Андрей, Степан и племенника им Павел.[19][22] Според тази делба, Приваловка си остава в ръцете на Павел, който я бил наследил от баща си Иван.[19][22][23][24]

През 1892 г. тук (махала в Стародубски уезд на Черниговска губерния) са преброени 111 домакинства с общо 602 души.[25]

В средата на XX век по времето на Руската съветска федеративна социалистическа република тук работи колхозът „Слава на труда“ (на руски: Слава труда).

До 2019 г. селото е част от Занковското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център посьолок Красни (на руски: Красный), a от 2019 до 2020 г. е част от Понуровското селско поселение с административен център село Понуровка.[1] От 2020 г. махалата е част от Стародубски общински окръг.[1]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението: 602 души (1892 г.),[25] 107 души през 2002 г. (руснаци 95%),[26] 56 през 2010 г.[3]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 18. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  2. ↑ Приваловка // Фото-планета. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  3. ↑ а б Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 110. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  4. ↑ д Приваловка // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-08-06. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  5. ↑ Индекс деревня Приваловка, Стародубский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  6. ↑ д Приваловка // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-08-06. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  7. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 25. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  8. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 25, 433, 434. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  9. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  10. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  11. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 177-178. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  12. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 246.
  13. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 417-419. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  14. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  15. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 534. Посетен на 2023-07-16. (на руски)
  16. ↑ а б Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  17. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 184-185. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  18. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  19. ↑ а б в г д е Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  20. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  21. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 433-434. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  22. ↑ а б в г Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  23. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 125. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  24. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 486. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  25. ↑ а б Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. с. 69. Посетен на 2023-07-16. (на руски)
  26. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Приваловка (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Приваловка_(Брянска_област)&oldid=12277259“.