Кичевски манастир
| Кичевски манастир Кичевски манастир | |
 Изглед от манастира | |
 Местоположение в Кичево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Кичево |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Кичево |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| Кичевски манастир в Общомедия | |
Кичевският манастир „Въведение Богородично“, известен като „Света Богородица Пречиста“, е един от най-значимите православни обители на територията на днешна Северна Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен e в планината Цоцан, на около 920 м надморска височина, на 10 км южно от град Кичево. До него може да се стигне чрез главния път, свързващ Кичево и Битоля.
Всяка година на Малка Богородица в манастира се провеждат празненства.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът Пречиста е основан не по-късно от втората половина на XVI век. През 70-те години на века е построена каменна църква, разположена на мястото на съвременната. През втората половина на XVIII век в манастира функционира и училище за подготовка на свещеници, сред чиито възпитаници е и известният книжовник Кирил Пейчинович. През 1843 година манастирът е опожарен от албанци от Дебърско, но църквата оцелява. Тя е съборена от игумена хаджи Теодосий Пречистански, който организира строителството на нова църква и нови манастирски сгради. Според него, много от старобългарските книги, съхранявани в манастира, са изгорени през 1848 година по нареждане на митрополит Мелетий Дебърски. Иконите в новата църква са рисувани между 1848 и 1880 година, като част от тях са дело на известния иконописец Дичо Зограф.[2] Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на храма. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 г., когато е датирана „Исус Христос Вседържител“, до 1864 г., когато са датирани „Свети Никола и Свети Спиридон“ и „Свети Георги и Свети Димитър“. Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка били използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 г., когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.[3][4]
В 1880 – 1881 година католиконът е изписан от Аврам Дичов.[5]
През 1873 година игумен на манастира става Козма, племенник на предишния игумен хаджи Теодосий и бъдещ дебърски митрополит. На следващата година той е заточен на Света гора, а дебърско-велешкият митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му. Кичевският манастир преминава към Българската екзархия едва през 1881 година.[2]
От 1884 до 1911 година игумен на манастира е Софроний Пречистански. През 1888 година е построено новото модерно училище в манастира и финансовото му положение е укрепено, така че да може да издържа българските училища в Кичево.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Антоний Йоанович, български духовник и зограф, монах в Кичевския манастир
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Настоѧщий вѣчний помѧникъ", Обитель Пречиста Кърнинно, 1882 година
- Никола Трайков от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония - „Монастир Пречиста“, София, 1912 година
- Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Из един поменик на манастира Пречиста (Кичевско)", публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, София, 1919 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манастир Св. Богородица Пречиста // Macedonium. Посетен на 13 май 2014 г.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 447-449.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
- ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр.717
