Направо към съдържанието

Пресказание на Голем Александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пресказание на Голем Александър
Πρεσκαζανιε να Γολεμ Αλεζαντρ
АвторАтанас Македонец?
Първо издание1907 г.
заявена Венеция
Оригинален езикбългарски език с гръцка азбука

„Пресказание на Голем Александър“ (Предсказанието на Александър Велики) е брошура посветена на Александър Велики, изготвена на базата на т. нар. Александриада. Творбата е написана на македонски диалект, но е изписана с гръцки букви. Оригиналното заглавие е Πρεσκαζανιε να Γολεμ Αλεζαντρ. Съдържанието ѝ се отнася до последните дни от живота на Александър Велики и неговите пророчества за бъдещето на Македония.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През 1907 година в Солун излиза брошурата „Пресказание на Голем Александър“, като името на автора й Атанас Македонец е псевдоним на Атанасиос Сулиотис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1][2] Водещият мотив на памфлета е пропагандната теза, че предстои гръцко възраждане на античното величие, което ще превърне Македония отново в част от Гърция.[3][4] Според повечето днешни автори датирането от 1845 г. на книжката и надписът, че е издадена във Венеция, са мистификация.[5][6] Самият Сулиотис пише в спомените си: „Внимателно и тайно раздавахме на селяните пророчествата на Александър Велики, преведени на славомакедонски език. Чрез разясненията на светия монах Атанасий им припомнихме какво пише в пророчества на Александър Македонски, като помогнахме на всеки умен македонец да разбере, че Македония няма да може да се освободи без Гърция."[7] През 1905 г. в Атина местният Елиномакедонски комитет издава изписаната по същия начин на български диалект, но с гръцки букви пропагандна брошура: „Прокламация на Елиномакедонския комитет от Атина. За нашите братя македонци“.[8] По това време Сулиотис е член на Атинския комитет. Той пристига в Солун през 1906 година като му е възложена задача да създаде местен гръцки комитет. Комитетът е открит в същата година от Сулиотис и то целенасочено в българската махала за да шири по-лесно гръцката пропаганда. Сулиотис пише текста на гръцки, а същият е преведен на български от двама гръкомани, негови сътрудници: Йон Комботекрас и Александрос Нециос.

Според някои северномакедонски изследователи, движени от македонистки подбуди, тази малка книжка е издадена във Венеция през 1845 г., както е отбелязано на корицата й.[9][10] Написана e от свещеник от гръцката Цариградска патриаршия – йеромонах Атанас Македонец, който имал македонистко самосъзнание. Всъщност по това време започва да се разпространява идеята за античното и средновековно гръцко величие, като гръцките пропагандисти прокарват тезата за връзка на македонските славяни с древните македонци.[11] Те внушават, че македонските славяни не са българи, а са загубили през вековете своя първичен гръцки език и култура и са се пославянчили, но е време да се върнат към корените си.[12] Руският славист Виктор Григорович, който пътува из Македония през 1845 година, описва влиянието на този тип гръцка пропаганда сред местното население, което според него било научило наскоро, името на Александър Велики.[13] Така в средата на 19 век в резултат на гръцкото образование в Македония, което пропагандира митичната представа за Филип и Александър, се заражда македонизмът.[14] Трябва да се отбележи, че през 1844 год. в Белград излиза едно подобно издание: „История на Великий Александра Македонца“ в превод от гръцки на български от карловецa Христо Протопопович. Тази книга според Блаже Ристовски изиграва съществена роля за пробуждане на македонизма, но и той признава, че по това време най-масовата идентификация в региона е българската.[15] Северномакедонският историк Димитър Льоровски все пак признава, че книгата "Пресказание на Голем Александър" е пропаганден продукт на гръцките активисти от началото на 20 век.[16]

Текст
“

Προλογ να τερτζιουμανοτ

Να κοπανιετο οντ Βαδυλωνα νατρε δο εντνα κουτια ζλατενα σε ναιντε εντνο μνοουγκου βετδο ρακοπισμο οντ μνοουγκου κιιμετ. Οδα ρακοπισμο σε ναπραι τερτζιουμε να σιτε γιαζιτσιτε, ζουτυω σετ πρεσκαζανιε να Γκολεμ Άλεξαντρ, σιτο πρεκαζιαγια μπες γκρεσικα κοουκου γκολεμι ραμποτι σε ναπραδια οντ τοα βρεμετο ντο ντενεσκα ι καζιβαατ ι σιτο κε σε σιτοριτ ουσιτσιε.

Ι στσιομ οδα ρακοπισμο γιετ πρεσκαζανιε να Γκολεμ Άλεξαντρ ι τσινιτ μνοουγκου γκολεμ ζμπορ ζα νεγκογιατα μνοουγκου μιλοσλιδα πατριντα Μακεντονια, γιας σιλουγκατα να Χριστα οντ ιστατα ζεμια σο τοι γκολεμιοτ τσιοδεκ, σιτοριφ νιετ, σο πομοζι να σφετι Ντουχ, ντα γκο πραμ τερτζιουμε ι να γιαζιτσιτε σιτο σε ζμπορουδαατ να μοιατα πατριντα ι κοουκου μοζιαμ ντα γκο τσιναμ ζα ντα σε ραζμπερουδα δο νασιατα ζεμια. Σε μολιαμ να Γκοσποτ, οδα κνιγα ντα ντονεσι μπλαγοσλοδενιε να Γκοσποντιν Ίσουσα Χριστα να τιε σιτο γκο ιμαατ. Άμην.

Πισφαφ δο γκοντινατα 1847

Ίερομονεχ, ΑΤΑΝΑΣ ΜAKENΤΟΝΕΥΣ

ПРОЛОГ НА ТЕРДЖУМАНОТ

На копанието од Вавилона, натре во една кутия златена се найде едно мноугу ветво ръкописмо од мноугу киймет. Ова ракописмо се напраи терджуме на сите язиците зутуо сет пресказание на Голем Александр, щто преказая бес грешка коуку големи работи се направия од тоа времето до денеска и казиваат и сито ќе се сторит ушичие.

И шчиом ова ракописмо йет пресказание на Голем Александр и чинит мноугу голем збор за негоята мноугу милослива патрида Македония, яс силугата на Христа од истата земя со той големиот човек, сториф ниет, со помози на сфети Дух, да го правам терджуме и на язиците що се зборуваат на моята патрида и коуку можам да го чинам за да се разберува во нашата земя. Се молям на Госпот, ова книга да донеси благословение на Господин Исуса Христа на тие що го имаат. Амин.

Писфаф во годината 1845

Йеромонах АТАНАС МАКЕДОНЕЦ

”

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies, BRILL, 2013, ISBN 978-90-04-25076-5, p. 293.
  2. ↑ Carl Cavanagh Hodge (2008) Encyclopedia of the Age of Imperialism, 1800-1914, Greenwood Publishing Group, Andrekos Varnava, Salonica, p. 631, ISBN 0313043418.
  3. ↑ John Athanasios Mazis (2022) Athanasios Souliotis-Nikolaidis and Greek Irredentism: A Life in the Shadows, Rowman & Littlefield, p. 62, ISBN 1793634459.
  4. ↑ Zelepos, Ioannis, Redefining the "Great Idea" : the impact of the Macedonian struggle 1904–1908 on the formation of Athanasios Souliotis-Nikolaidis' "Oriental Ideal". Neograeca Bohemica. 2015, vol. 15, iss. [1], pp. [13]-31.
  5. ↑ Mark Mazower (2006) Salonica, City of Ghosts: Christians, Muslims, and Jews, 1430-1950; Vintage, ISBN 0375727388, pp. 253-254.
  6. ↑ Anastasia N. Karakasidou (2009) Fields of Wheat, Hills of Blood: Passages to Nationhood in Greek Macedonia, 1870-1990; University of Chicago Press, p. 96, ISBN 0226424995.
  7. ↑ Вж. мемоарите му: Ιερομόναχος Αθανάσιος Μακεδών, μεταφραστής [ψευδ.] Προφητείαι του Μεγάλου Αλεξάνδρου. Εν Ενετία [Θεσσαλονίκη], (1845) [1907].
  8. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 59-60.
  9. ↑ Mladenoski, Ranko (2012) „Претсказанието“ на Атанас Македонец и еден расказ за Александар Македонски. Велес, XVI (16). pp. 55-61. ISSN 1409 - 6412.
  10. ↑ Македонец, Атанас (1996). Претскажувањата на Голем Александар. Скопје: Зумпрес. Подготовка, превод и транскрипција Вера Стојчевска - Антиќ).
  11. ↑ Лиакос, Антонис. Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм // Балкански идентичности. Посетен на 22 януари 2015.
  12. ↑ Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, Introduction.
  13. ↑ J. Pettifer as ed., The New Macedonian Question, St Antony's Series, Springer, 1999, ISBN 0-230-53579-8, p. 50.
  14. ↑ okno.mk: Македонското прашање од 1944 до денес, Чавдар Маринов, Први дел.
  15. ↑ Блаже Ристовски: „Историята на велики Александър Македонеца“ през 1844 година в Белград. в-к „Вечер“, 24 ноември 2011 год. Информационна агенция „Фокус“.
  16. ↑ Грчките нац. херои од почетокот на 20 век го признавале постоење на македонски јазик, пишува: м-р Димитар Љоровски Вамваковски: “Фокус“, Број 730; 26 Јуни 2009;
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пресказание_на_Голем_Александър&oldid=12310185“.