Преображение Господне (Зързе)
| „Преображение Господне“ „Преображение Господне“ | |
 поглед отвън | |
 Местоположение в Долнени | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Зързе |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилеп |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | действащ храм |
| „Преображение Господне“ в Общомедия | |
„Свето Преображение Господне/Христово“ (на македонска литературна норма: „Свето Преображение Господне/Христово“) е средновековна православна църква, главен храм на Зързенския манастир, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонска православна църква.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Храмът „Свето Преображение“ представлява еднокорабна църква, засводена с полукръгъл свод и полукръгла вътрешна апсида. До иззиждането на притвора във втората половина на XIV век, църквата е имала и вход южната и на западната страна. Притворът е изписан по времето на изграждането му. От тази живопис са запазени най-много фрески в първата зона и те са консервирани. На южния, западния и северния зид са открити образи на светци в медальони, както и горям брой композиции с различни илюстрации.[1]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]Живописта от XVI век е дело на зографа Онуфрий Аргитис.[2] От XVI век са стенописите в горните зони на наоса. Срещат се сцени от живота на Исус Христос, като най-впечатляващи са Рождество Христово и Сретение. В изобразяването на Света Троица някои изследователи виждат сходства с типичното представяне на този сюжет в католическата иконография през ХV и XVI век.[3]
Стенописите на западната фасада на храма от 1624 – 1625 са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[4] Дело на същите майстори, изписали живописта в трема в 1624 - 1625 и в 1635 - 1636 година, са и групата полиелейни икони в храма.[5]
Живописта от XIX век е с по-слабо качество. От нея изпъква хубавият портрет на овчарче в народна носия. От този портрет произтича и популярното име на храма – Овчарска църква. За портрета на овчаря съществува една легенда, която разказва за храбростта и за трагичната съдба на едно овчарче, което се изправило срещу арнаути, заканващи се да опустошат храма и загинало на място. Поради това в негова чест била изработена фреската.[1]
-
Ктиторският надпис -
Теодор Тирон и Теодор Стратилат, XVI век -
Свети Димитър, XVI век -
Животът на овчарчето, XIX век
.JPG)
Икони
[редактиране | редактиране на кода]В църквата „Свето Преображение“ има редки икони и фрески. Една от тях е иконата „Исус Христос“, изработена в 1393 година от зографа митрополит Йоан, а другата „Богородица Пелагонитиса“, дело на зографа йеромонах Макарий, изработена в 1422 година, е едно от най-впечатляващите дела на средновековието. Двете икони, едната монументална, другата по-лирична, са в стила на византийската традиция и със стилистичните и иконографските си аспекти са изключително ценни.[6] От църквата е и Зързенското четвероевангелие. Иконата „Преображение Господне“ от 1867 година е едно от зрелите произведения на крушевския майстор Никола Михайлов.[7]
-
„Исус Христос“, 1393-1394 -
„Богородица Пелагонитиса“, 1421–1422 -
Зързенското четвероевангелие
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Манастир „Свето Преображение“, село Зрзе // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Царските двери от црквата Св. Никола, с. Зрзе - Прилеп // Патримониум 2 (3-4, 5-6). 2008-2009. с. 143.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Τέχνη και χορηγία στην Αρχιεπισκοπή Αχρίδας μετά την οθωμανική κατάκτηση, Δασκαλα Αποδοση τιμησστην ομοτιμη καθηγητρια Μαιρη Παναγιωτιδη-Κεσισογλου, Αθήνα 2015, 148
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 164.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 25 февруари 2014 г.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
