Права на човека в Северна Корея
Степента на зачитане (и спазване) на човешките права в Северна Корея е трудна за определяне и анализиране поради затворения характер на страната.
Обект е на широка критика от международни правозащитни организации, някои от които я оценяват като най-лошата в света. Севернокорейското правителство твърди, че човешките права в страната не се нарушават;[1][2] че свидетелствата на избягали от страната жители са лъжи, обвинявайки ги в проамериканска пропаганда.[3]
Свобода на словото
[редактиране | редактиране на кода]Според конституцията на страната всеки гражданин има правото на свобода на словото, но на практика това право отсъства. Медиите са строго контролирани от правителството, а Северна Корея е на предпоследно място за 2008 г. по свобода на словото. Телевизорите и радиоприемниците се настройват от правителствени служби по такъв начин, че да не могат да приемат чужди програми, въпреки че има начини тази настройка да бъде отменена. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези „престъпления“ е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[4][5]
Критикуването на режима се счита за най-тежкото престъпление и подлежи на задължителен арест. Най-често се наказва с депортиране в трудов лагер.
Свобода на вероизповеданията
[редактиране | редактиране на кода]Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено.[6] Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[7] През 1992 г. са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че „религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност“.[8] Преди тези поправки е била насърчавана анти-религиозната пропаганда.
Права на хора с увреждания
[редактиране | редактиране на кода]Според избягал в Китай севернокорейски лекар, децата, родени с увреждания, се умъртвяват малко след раждане, ако бъде установен някакъв недъг.[9] Инвалидите се изпращат в „специални лагери“, чието предназначение е неясно.[10] Хората с аутизъм също се изпращат там.[10]
Права на хомосексуалисти
[редактиране | редактиране на кода]Според избягали от страната си севернокорейци хомосексуализмът не се обсъжда от хората, а много от тях дори не знаят какво е това.[11]
Трудови лагери
[редактиране | редактиране на кода]
Северна Корея е една от страните, в които трудовите лагери все още са основно средство за наказание на престъпници и политически врагове. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои от успелите да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според антисевернокорейския уебсайт One Free Korea и бившия надзирател Ри Юн Кук, 20 — 25% от затворниците в лагерите умират.[12][13] Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други – единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.
Екзекуции
[редактиране | редактиране на кода]В Северна Корея смъртното наказание е в сила. Макар броят на екзекуциите да е намалял, остава сравнително висок. Смъртна присъда се дава за проституция,[14] тероризъм, трафик на наркотици,[15] престъпления срещу държавата и народа[16] и за убийство.[17] Публичните екзекуции са чести. Екзекуцията се осъществява чрез разстрел.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ KCNA Assails Role Played by Japan for UN Passage of Human Rights Resolution against DPRK Архив на оригинала от 2012-04-01 в Wayback Machine., KCNA, 22 декември 2005.
- ↑ KCNA Refutes U.S. Anti-DPRK Human Rights Campaign Архив на оригинала от 2012-04-01 в Wayback Machine., KCNA, 8 ноември 2005.
- ↑ Ridiculous Move of S. Korean Pro-U.S. Elements under Fire, KCNA, 20 декември 2005.
- ↑ South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People // The Daily NK. 2 ноември 2007.
- ↑ North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade // The Daily NK. 22 февруари 2008.
- ↑ Конституция на КНДР - гл. 5, чл. 68 // Архивиран от оригинала на 2013-10-28. Посетен на 2009-01-29.
- ↑ Годишен доклад на Комисията по международна религиозна свобода на САЩ
- ↑ Country Profile - Religion
- ↑ Nation under a nuclear cloud: ‘Racially impure’ children killed // The Times Online. Архивиран от оригинала на 2008-11-23. Посетен на 19 ноември 2007.
- ↑ а б U.N.: N. Korea puts disabled in camps // Disabled Peoples' International. Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 19 ноември 2007.
- ↑ The Marmot’s Hole (Google Cache). No gays in North Korea?. Посетен на 24 януари 2009.
- ↑ Лагер Хвасон
- ↑ The Supremo in His Labyrinth Архив на оригинала от 2009-03-21 в Wayback Machine., Тайм, 11 февруари 2002
- ↑ Екзекуции за октомври 2008
- ↑ Информация за екзекуциите в КНДР, архив на оригинала от 16 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081216125219/http://english.fnkinf.com/board.php?board=qqqnewsmain&command=body&no=27, посетен на 27 януари 2009
- ↑ Наказателна система
- ↑ Library of Congress Country Study: North Korea:; Government: The Judiciary
