Портал:Руска империя/Население

Гъстота на населението в европейската част на Руската империя през 1893 г.

Гъстота на населението в азиатската част на Руската империя през 1893 г.

Етнографска карта на Руската империя. Илюстрация от Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон (1890-1907).

Етнографска карта на европейската част от Руската империя през 1875 г.

Населението на Руската империя през 1722 г. е около 14 млн. души, като през 1916 г. достига 181 млн. души.

Според преброяването през 1897 г. населението на Руската империя е 128,2 млн. души, от тях във (в млн. души): Европейска Русия – 93,4; Полско кралство – 9,4; Кавказки край – 9,3; Средна Азия – 7,7; Сибир – 5,8; Велико Финландско княжество – 2,6.

Според преброяването през 1897 г. най-големи градове в Руската империя са (в хил. души): Санкт Петербург – 1 264, Москва – 1 038, Варшава – 626, Одеса – 403, Лодз – 314, Рига – 282, Киев – 247, Харков – 174, Тбилиси – 159, Вилнюс – 154, Саратов – 137, Казан – 130, Ростов на Дон – 119, Тула – 114, Астрахан – 112, Екатеринослав (Днипро) – 112, Баку – 111, Кишинев – 108, и др.

На преброяването през 1897 г. от 125,6 млн. допитани, за свой роден език посочват: 55,6 млн. (44,31%) руски, 22,3 млн. (17,81%) украински, 7,9 млн. (6,31%) полски, 5,8 млн. (4,68%) беларуски, 5,0 млн. (4,03%) еврейски езици, 4,0 млн. (3,25%) казахски, 3,7 млн. (2,97%) татарски (към тях са включени и определящите азербайджански), 1,7 млн. (1,43%) немски, 1,4 млн. (1,14%) латвийски, 1,3 млн. (1,05%) башкирски, и др. Общо 172 659 души са записани че имат за свой роден български език (0,14% от населението на Руската империя), от тях 14 371 души (8,32%) са в градовете а 158 288 души (91,67%) в селата.