Портал:Праистория/Каменна епоха

Каменната епоха е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рога и кости. В края на каменната ера възниква и се разпространява използването на глинени съдове.

Каменните оръдия се изработват от различни видове камък според своето предназначение. Така например кремък и плочник са използвани за изработването на режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например хромели, примитивни малки ръчни воденични камъни. Към края на каменната ера са одомашнени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за изработване и използване на метални сечива и оръжия.

В различните райони по света каменната ера протича по различно време и по различен начин. Въпреки това поради сходните елементи от битовата култура е възможна определена класификация. През 1836 г. датският археолог Кристиян Томсен създава своята трипериодна система – каменна, бронзова и желязна епоха).

През 1856 г. английският учен Джон Лубок разделя каменната ера на две епохи – старокаменна (палеолит) и новокаменна (неолит), а по-късно на три – старокаменна (палеолит), среднокаменна (мезолит) и новокаменна (неолит).

През палеолита оръдията на труда и оръжията, изработвани от човека, са по-груби и примитивни, но с течение на времето хората ги усъвършенстват и през неолита те са доста по-сложни, по-тясно специализирани и по-качествени. В края на 1860-те френският археолог Габриел дьо Мортийе разработва по-подробна периодизация, като я разделя на шест различни култури.